Европейският съд формализира критериите за допустимост на жалбите на граждани
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) въвежда нови критерии за допускане до разглеждане на жалби за нарушени права по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи(ЕКПЧОС). Отпадат редица улеснения, гарантирали до момента достъпно Правосъдие.
(15.12.2013) С настъпването на 2014 г. влизат в сила новите критерии, по които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) ще допуска до разглеждане постъпващите жалби на граждани за нарушени техни права от страните-членки по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Новите правила бяха утвърдени от Съда на 06.05.2013 г. с изменение и допълнение на чл. 47 от Правилника на ЕСПЧ, и имат за цел да повишат ефективността на Съда, като способстват за по-експедитивно отсяване на недопустимите жалби и ускоряване разглеждането на допустимите. Промяната идва след близо 3-годишен дебат, в който претоварването на Съда и липсата на капацитет за разглеждане на големия брой жалби, постъпващи от всички краища на страните-членки по Конвенцията, доведе до огромен процент недопуснати до разглеждане жалби поради формални причини. С изменението и допълнението на чл. 47 от Правилника се внася конкретност на изискванията за допустимост – въпреки, че Съдът ще продължи да не дава обяснение на причините при отказ определена жалба да бъде допусната до разглеждане. По този начин увеличаващото се доверие към ЕСПЧ влиза в конфликт с отказа на европейските институции да осигурят необходимия капацитет за функциониране на системата, и в крайна сметка резултира в затягане на формалните изисквания и ограничаване на лесния достъп до Правосъдие – което само по себе си е едно отстъпление от самата ЕКПЧОС.От 2014 г. всяка жалба, изпратена до ЕСПЧ, ще трябва да съдържа изчерпателна информация по случая и да бъде придружена от копия на всичките относими документи. Отпада възможността 6-месечният срок от постановяване на окончателния акт на последната компетентна национална инстанция да бъде спазен с предварително писмо в свободен текст, съдържащо само принципно оплакване на жалбоподателя за нарушените му права по ЕКПЧОС. От сега нататък в преклузивния 6-месечен срок (съгласно пощенското клеймо) жалбоподателят ще трябва да структурира напълно своята жалба и да я окомплектова с убедителни документи, за да предостави възможност на Съда още на този етап да определи нейната (не)допустимост и евентуално – приоритетност на разглеждане. Слага се край на практиката между жалбоподателите и Съда да протича една продължителна кореспонденция за доизясняване на случая, преди постановяване на съдебното определение за допустимост. Определението няма да бъде мотивирано – при определяне на жалбата като недопустима жалбоподателят ще получава само съобщение за „административно несъответствие“. Ако 6-месечният срок все още не е изтекъл, жалбоподателят ще може да реорганизира отхвърлената жалба и да я подаде повторно – което е дисциплиниращ фактор за своевременно обръщане към ЕСПЧ още в началото на 6-месечния срок.
Във връзка с горното на официалния сайт на Съда ще бъде предоставен за сваляне нов опростен формуляр на жалбата, достъпен на всичките официални езици на ЕС (включително български). Както и досега, формулярът ще бъде структуриран по раздели. В раздел ІІ жалбоподателят трябва да посочи в много стегнат и хронологичен вид най-съществените събития, свързани с неговото оплакване. Посочените факти трябва да бъдат подкрепени от съответните копия на документи, приложени в раздел VІІІ на жалбата. В раздел ІІІ трябва да бъде посочено в какво се изразява самото нарушение. Не е достатъчно да се цитира нарушеният текст от ЕКПЧОС, а трябва да се даде обосновка за настъпилите неблагоприятни последици – подобно на познатите у нас писмени защити или жалби против решенията на предходната инстанция. В раздел ІV следва да бъде цитиран окончателният акт по случая на последната компетентна национална инстанция. Когато става дума за продължаващо нарушение, спазването на 6-месечния срок трябва да бъде обосновано с изясняване на продължаващото обстоятелство (например продължаващо неизпълнение на влязло в сила решение от преди години). Ако жалбоподателят не е изчерпал някое от националните средства за защита, тук е мястото да даде подробна обосновка на причините, поради които не се е възползвал от предоставената възможност – напр. заради липсата на неефективност (която се доказва с примери от практиката). В раздел V трябва да се конкретизира искането на жалбоподателя – например Съдът да признае нарушението, да присъди справедливо обезщетение и др. На този етап не е необходимо да се посочва конкретен размер на обезщетение – Съдът, ако установи основателност на жалбата, така или иначе ще покани жалбоподателя да предложи справедлив размер и ако това не бъде направено в срок, няма да присъди обезщетение. Важно е да се има предвид, че жалбата трябва да бъде придружена от кратко резюме, ако надхвърля по обем 10 стандартни машинописни страници (без заглавната).