Орешарски нарушава ЗЗЛД, ЗМВР, ЗДСл, КТ, Конституцията, КПЧОС, МПГПП и други
„Оперативните данни“ за държавни служители, които участват в антиправителствените протести, са незаконни и министър-председателят Пламен Орешарски няма право нито да събира такива данни, нито да ги притежава, нито да ги използва. Дори самото споменаване за съществуването на такива данни е нарушение по всички съвременни правни системи и би следвало да повлече освобождаване от поста на министър-председател.
(18.11.2013) На шестата среща с граждани и неправителствени организации от 15.11.2013 г. в Министерския съвет (МС), насочена към „подобряване на диалога“ между властта и неправителствения сектор, в присъствието на министъра на образованието Анелия Клисарова и заместник-министъра на здравеопазването Бойко Пенков, министър-председателят Пламен Орешарски отговори на въпрос на присъстващ за това докога ще търпи онези чиновници, които участват в протестите, по следния начин: „По отношение на длъжностни лица, за които (...) има информация, че работят срещу правителството – стремим се да подбираме най-добрите кадри, сигурно невинаги успяваме – за да може да освободим администрацията от политически пристрастни фигури. Досега има няколко случая, за които всички знаем и обществото разбра, че са преки участници в събитията [антиправителствените протести] тук, пред тази сграда [сградата на МС] и все още са на държавна длъжност, или други, за които има оперативни данни. (...) Стремим се да се освободим от такива хора.“ Изявлението е скандално по своята същност и разкрива дълбоки пороци във властта, заради които редица граждани и правозащитни организации призоваха главния прокурор да вземе отношение.
Възмутително е изявлението на министър-председателя, че „има оперативни данни“ за лица, които са на държавна служба и участват „в събитията тук, пред тази сграда“ (в протести). Изявлението разкрива драстично нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и на определените в него ограничения за събиране на „оперативна информация“ относно политическите убеждения и дейности на гражданите, застрашаваща демокрацията злоупотреба с ресурсите на МВР (в нарушение на Закона за МВР), несъобразяване със Закона за държавния служител (ЗДСл) и с Кодекса на труда (КТ), и опасност от погазване както на Конституцията, така и на редица международни правозащитни актове, сред които Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и други.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, „лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко“. Това включва и такива данни, които се отнасят до участие на служители от държавната администрация в протести. Чл. 4, ал. 1, т.т. 1-7 от ЗЗЛДЗЗЛД допускат обработването на лични данни „само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение (...); физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице (...) е страна; обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице (...); за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; за упражняване на правомощия, предоставени със закон; за реализиране на законни интереси (...), освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице“. Ал. 2 от същата разпоредба допуска обработване на лични данни и в случаите, „когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните“. Чл. 5, ал. 1, т. 22 от ЗЗЛДЗЗЛД изрично забранява „обработването на лични данни, които разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели“.
„Оперативни данни“ се събират чрез „оперативни способи“ за постигането на „оперативни цели“. Оперативните цели са такива, каквито си поставят службите за сигурност, разузнаването, контраразузнаването и органите на полицията – насочени съгласно чл. 2, ал. 1 in fine от ЗМВР „към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред“. Поставянето на каквито и да било оперативни цели извън това (например за локализирането на служители в държавната администрация с „неправилни“ политически възгледи и участващи в протести) е противозаконно.
Оперативните способи за набиране на оперативни данни могат да са свързани съгласно чл. 137б, ал. 1, т.т. 1-6 и т. 15 от ЗМВР с „прилагането на специални разузнавателни средства (СРС), наблюдение, проникване, фотографиране, видео и звукозаписване, филмиране, изготвяне на психологически анализ, проследяване на лица и обекти, контрол на предаването на данни и получаването на информация, оперативно проучване на лица и обекти, извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция, изграждане и използване на информационни фондове като част от информационната система на МВР“ и други. Всичките тези оперативни способи са свързани с дълбоко навлизане в правната сфера на засегнатите лица и поради тази причина прилагането им се ограничава със стриктни законови изисквания. Недопустимо е системата на МВР да бъде използвана за събирането на оперативни данни за държавни служители, които участват в протести – доколкото това не е свързано с подготовката или извършването на тежки престъпления, изрично посочени в Наказателния кодекс (НК) и позволяващи прилагането на специални разузнавателни способи.
Съгласно чл. 4, ал. 22 от ЗДСл, „държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален“. Per argumentum a contrario (по аргумент от противното) достигаме до правния извод, че извън своята служба държавният служител няма пречка да бъде ангажиран с определено политическо пристрастие. Нещо повече – чл. 7, ал. 6 от ЗДСл изрично определя, че „при заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на (...) убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение (...)“. В т.см. – събираните оперативни данни за държавни служители, които участват в протести, не могат да се използват законно – доколкото въпросните държавни служители не са нарушили своите служебни задължения.
Чл. 89, ал. 2, т.т. 1-5 от ЗДСл изброява изчерпателно и нарушенията на служебни задължения, които влекат дисциплинарна отговорност за държавния служител (включително дисциплинарно уволнение). Съгласно цитираните разпоредби дисциплинарно нарушение е „неизпълнение (забава изпълнението) на служебни задължения; неспазване кръга на служебните правомощия; нарушение на задълженията спрямо гражданите (...); неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“. Кодексът за поведение на служителите не съдържа каквито и да било забрани за ангажиране с политически пристрастия или за участие в протести извън службата. Предвид горното всяко уволнение на държавен служител поради изразяването на политически възгледи или поради участието му в протести извън службата, е незаконно и подлежи на отмяна, ако се оспори своевременно пред съответния административен съд.
Сходна е уредбата и на КТ, под чиято регламентация са ангажирани не малко работници и служители в държавната администрация, които не са държавни служители по смисъла на ЗДСл. Съгласно чл. 8, ал. 3 от КТ „при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на (...) политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения“, и други. Чл. 187, т.т. 1-10 от КТ изброяват изчерпателно нарушенията на трудовата дисциплина, които влекат след себе си дисциплинарна отговорност: „закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; неизпълнение на възложената работа; неспазване на техническите и технологичните правила; произвеждане на некачествена продукция; неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд; неизпълнение на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; разпространяване на поверителни за работодателя сведения; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“. Нито закон, нито друг нормативен акт – включително вътрешните правила при работодателя – не съдържа и не може да съдържа разпоредби, ограничаващи свободата на работещите да изразяват извън своята работа политически пристрастия и да участват в протести. Дори да се разпишат такива ограничаващи правила, те са незаконни и нарушаването им не може да повлече правни последици. Своевременното оспорване пред гражданския съд на заповед за дисциплинарно уволнение, която е мотивирана с изразяването на политически пристрастия или участие в протести извън работното време, със сигурност ще доведе до отменяне на заповедта като незаконна.
Намерението на министър-председателя да уволнява държавни служители заради това, че изразяват политически пристрастия и участват в протести, е също така противоконституционно. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията, „не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на (...) убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение (...)“. Идентична е разпоредбата на чл. 14 от КЗПЧОС, според който „упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на (...) политически и други убеждения (...) или друг някакъв признак“.
Чл. 32, ал.ал. 1 и 2 от Конституцията (идентични на чл. 8, ал.ал. 1 и 2 от КЗПЧОС) определят, че „личният живот на гражданите е неприкосновен; всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния (...) му живот (...)“, респективно „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“. Случаи, в които подобно вмешателство е допустимо, бяха посочени по-горе във връзка със ЗМВР. Според КЗПЧОС подобно следене на гражданите е допустимо само „в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето, морала или правата и свободите на другите“ – което стои извън участието в мирни протести.
Чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Конституцията (идентични на чл.чл. 10 и 11 от КЗПЧОС) определят, че „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“, съответно – „гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации“. Съгласно чл. 11, ал. 2 от КЗПЧОС, правото на свободни мирни събрания „не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите“ – което отново стои извън участието в мирни протести.
Съгласно чл. 38 от Конституцията, „никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения“, а съгласно чл. 48, ал. 1 от Конституцията, „гражданите имат право на труд“ и „държавата [трябва да] се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“. Следователно – всяко посегателство срещу държавни служители по ЗДСл или работещи в държавната администрация по КТ заради това, че изразяват политически пристрастия и участват в протести извън кръга на своите служебни (трудови) задължения, е посегателство срещу тяхното конституционно право на труд, което нарушава редица норми от българското и международното право.
Идентична с представената по-горе уредба е и тази на МПГПП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от 1МПГПП, „всяка държава-страна по този пакт се задължава да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права, без разлика на (...) политически или други убеждения (...) или всякакви други признаци“. Чл. 17, ал.ал. 1 и 2 от МПГПП определят, че „никой не може да бъде обект на своеволно и незаконно вмешателство в личния му живот, семейството му, дома или кореспонденцията му“, съответно „всяко лице има право на законна защита срещу подобно вмешателство или накърняване“ (включително – има право на защита срещу незаконно уволнение заради изразени от него политически убеждения или взето участие в протести). Съгласно чл. 18, ал.ал. 1 и 3 от МПГПП, „всяко лице има право на свобода на мисълта и съвестта“ и „свободата да се изповядват (...) убежденията подлежи само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите“. На следващо място – съгласно чл. 19, ал.ал. 1 и 2 от МПГПП, „никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си“ и „всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство“. И накрая – чл. 21 от МПГПП признава „правото на мирни събрания; упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения освен на такива, предвидени със закон и които са необходими в едно демократично общество в интереса на националната сигурност, обществената безопасност, обществения ред, за защита на народното здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите“.
Адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация“: „Не може политическата воля на премиера да взема връх над основни човешки права. (...) Политическите възгледи са чувствителна информация и е незаконно да бъдат събирани и съхранявани от властите. Ако това се прави, то има нарушение на българската конституция, закони, Конвенцията за защита правата на човека и директивите на ЕС. Виждаме как с няколко изречения премиерът е направил множество флагрантни нарушения на основополагащи норми.“
Адв. Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека (АЕИПЧ): „Случаят е скандален и шокиращ. Главният прокурор незабавно трябва да бъде сезиран, тъй като се подготвя извършването на класическо престъпление по служба – злоупотреба с власт от страна на премиера, а вероятно и от някои от неговите министри.“
Георги Близнашки, професор по конституционно право: „Това е абсурдно изказване. Всеки български гражданин, включително и държавните служители, има своите граждански права. Всеки един има право да участва в протестите, съгласно своята съвест и убеждения. Тези протести са граждански в този смисъл, че не са организирани от политическите партии и всеки участва в тях на база собствено основание, за да изрази своето отношение към днешната нелегитимна и корумпирана власт.“
Лютви Местан, председател на ДПС: „Държавният служител, служителят на държавата, а не на една или друга политическа сила, извън работно време може да има своите политически пристрастия, но смятам, че е нарушение на закона в работно време да участва в митинги, било против или в подкрепа на едно управление. Вероятно това е имал предвид премиерът Пламен Орешарски.“
В цитираното по-горе изявление на министър-председателя Орешарски никъде не се споменава „работно време“. Нещо повече – изразът „оперативна информация“ (както проследихме) разкрива залагането на оперативни цели и преследването им чрез прилагане на оперативни способи за набиране на необходимата информация. Питаме: какви биха могли да бъдат целите на една власт, ако е пристъпила към събиране на оперативна информация за това кой изразява определени политически възгледи и взема участие в антиправителствени протести? И на следващо място – по какъв начин се използват ресурсите на службите за сигурност (които единствени извън махленското клюкарстване са в състояние да събират подобна информация), ако същите съгласно законовите изисквания трябва да насочват усилията си единствено „към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред“?
Повдигнатият проблем явно е систематичен за силовите структури и за начина, по който българската политическа власт ги използва – предвид направените от екипа на www.Advocati.org разкрития в статията „Цивилен служител от МВР заснема тайно лицата на протестиращи граждани в София“ от 16.07.2013 г. В този материал представихме наши „оперативни данни“ за това как МВР в нарушение на действащото законодателство събира информация за протестиращи граждани (като на този етап не сме могли да вземем предвид конкретизиращото изявление на министър-председателя Орешарски). Тогава си позволихме да свържем цитираното разкритие с други подобни нарушения на МВР – сред които опита на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да картотекира лицата, лекуващи се с метадонови програми (отразен в нашата статия „Полицията опитва да състави списъци с лицата, лекуващи се от наркозависимост!“ от 01.11.2012 г. и станалия обществено достояние „регистър“ на лица с хомосексуална ориентация, започнат още от времето на Държавна сигурност и поддържан негласно от органите на МВР до ден днешен. Всичко това идва да покаже стряскащите мащаби на фасадната демокрация в България.
