Доказана манипулативност при „случайното“ разпределяне на делата в съдилищата
Независими експерти доказаха нагледно принципната несъстоятелност на софтуера за „случайно“ разпределяне на делата LawChoice, който се използва от почти цялата правосъдна система в България.
(27.04.2013) Ръководителят на правната програма при Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Христо Иванов представи вчера на пресконференция резултатите от проведената проверка на механизмите за случайно разпределяне на делата в българските съдилища. Беше установено по безспорен начин, че софтуерът Law Choice (Законен избор), използван в над 90% от нашите съдилища, е лишен от елементарни защити и се поддава лесно на манипулация – при това без да оставя каквито и да било следи от евентуалната намеса, преграждайки по този начин всякакви възможности за разкриване на евентуални злоупотреби.
Случайното разпределяне на делата, което не се поддава на манипулация, е основа за пресичане на корупцията в съдебната система. Възлагането на едно дело за решаване от конкретен съдия позволява създаването на нерегламентирани връзки, при които изходът от делото се уговаря предварително и делото се възлага за решаване именно на корумпирания съдия. Ако бъде използван механизъм, по който делата да се разпределят случайно, пободни предварителни уговорки ще бъдат сериозно затруднени – корумпирането на отделен съдия може да е лесно, но корумпирането на цяла съдийска колегия едва ли е възможно. Това е причината Европейската комисия (ЕК) да настоява многократно пред българските власти за въвеждането на механизъм, по който делата да се разпределят между съдебните състави неконтролирано от съдебната администрация – като мярка срещу ширещата се корупция в съдебната система. В резултат на това през 2006 г. почти цялото правосъдие започва да използва софтуера Law Choice, който набързо е приспособен за нуждите на съдилищата – година преди това е разработен „надомно“, буквално за една нощ, за разпределяне на дисциплинарните преписки срещу магистрати в Комисията по дисциплинарни производства към ВСС .
Софтуерът Law Choice от момента на своето внедряване нито за миг не е спирал да поражда съмнения относно сигурността и неманипулируемостта на „случайното“ разпределяне, но през годините всички компетенти институции упорито държат очите си затворени. Най-накрая през месец ноември 2012 г. ВСС заложи в т.т. 8-10 от раздел VI „Актуализиране на мерките за превенция на корупцията и конфликта на интереси в органите на съдебната власт“ на своята Годишна програма (ноември 2012-декември 2013) следните дейности: „разработване на единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата с цел отстраняване на недостатъците и пропуските при случайното разпределение на делата“ (т. 8); „извършване на ad-hoc (внезапни, непланирани – бел. www.Advocati.org) проверки (...) относно спазването на принципа за случайно разпределение на делата“ (т. 9); „приемане на мерки по гражданско наблюдение относно спазването на принципа за случайното разпределение на делата и срочното постановяване на съдебните актове“ (т. 10). Беше определено проверките да бъдат осъществявани от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), съвместно с представители на Инспектората към ВСС и външни експерти. В същия смисъл е и решението на Министерски съвет, залегнало в неговия „График на неотложните мерки за напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията“ от 2012 г. В изпълнение на цитираните актове беше определено да се извърши проверка за случайното разпределяне на делата във Върховния касационен съд (ВКС), във Върховния административен съд (ВАС) и в Софийски градски съд (СГС). Така се стигна до проверките от 18.03.2013 г. и от 29.03.2013 г., когато бяха направени софтуерни тестове съответно във ВАС и във ВКС от представители на КПУКИ, на Инспектората към ВСС и на две неправителствени организации – БИПИ и Програмата за развитие на съдебната система (ПРСС).
Независимо от взетите решения и независимо от свършената до момента работа обаче, явно подразнен от очертаващите се резултати, небезизвестният Георги Колев (председател на ВАС и член на ВСС) постави под съмнение нормативното основание за извършване на проверките именно от КПУКИ и в присъствието на независими експерти от неправителствените организации. На заседанието на ВСС от 04.04.2013 г. Колев пожела проверките да бъдат извършвани от председателстваната от Румен Георгиев Комисия по информационни технологии (КИТ) и това беше възприето веднага от ВСС с решение, което – противно на законовите изисквания – остана без мотиви. Още на следващия ден 19 градски съдии (което е около 25% от съдиите в СГС) подписаха открито писмо до Владимира Янева (административен ръководител на съда) и до ВСС с настояване проверката да бъде извършена съгласно първоначално планираното и с участие на независими специалисти от неправителствените организации. Позицията си съдиите мотивираха така: „Въпросът как точно се разпределят делата в съда, при наличието на законово изискване за спазване на случайния принцип за това, не е вътрешноведомствен за съдебната власт. Делата, които разглеждаме, не са „наши“ – ние упражняваме конституционна компетентност да прилагаме закона и да защитаваме правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Общественото доверие в правосъдието изисква откритост на процеса за разпределение на делата за гражданите, която от своя страна предпоставя достъп до наблюдение върху начина на функциониране на съответната компютърна система.
Запознахме се с обявената от КПУКИ във взаимодействие с Инспектората към ВСС методология за извършване на планираните проверки и научихме в какъв състав вече са били извършени проверките във ВАС и ВКС. Убедени сме, че именно тази методология и най-вече участието на представители на неправителствени организации и независими специалисти гарантира установяването по ефективен и открит начин на действителното състояние на функциониращата система за разпределение на делата в СГС.
С оглед изложеното Ви призоваваме да не осуетявате извършването на планираната за 08.04.2013 г. проверка на компютърната система за разпределение на делата в СГС от състава на комисията, проверила вече тази система във ВКС и ВАС. Няма друг начин за разсейване на тежките съмнения, породени от вчерашното решение на ВСС, че системата за разпределението на делата следва да остане недостъпна за независими експерти и за представители на обществото.
Обръщаме се към ВСС, за да напомним, че съгласно изискванията на Конституцията и Закона за съдебната власт, актовете на ВСС следва да бъдат мотивирани и в този смисъл отправяме искане за отмяна на решението Ви от 04.04.2013 г., с което съвършено необосновано променихте предписани в Годишната програма за дейността на ВСС мерки и подменихте комисията, натоварена с изпълнението им“.
Така формулирана, позицията на градските съдии принуди Владимира Янева да окаже съдействие на експертите от БИПИ за извършване на проверката при първоначално определения състав на комисията – въпреки, че реакцията на Георги Колев от 04.04.2013 г. провокира ПРСС да се въздържат от участие. Проверка не можа да протече по първоначално планирания начин и се ограничи до тестване на софтуера с цел установяване наличието или липсата на възможности за манипулиране на резултатите. Беше прегледана и допълнителна документация по повод възникнали въпроси от първоначалните тестове, но разпределянето на конкретни дела не беше проследено. Въпреки така посоченото стесняване на първоначалния обхват, с проверката се установи по безспорен начин, че при софтуера Law Choice „са налични сериозни фактори, обосноваващи риск от манипулация на разпределението на делата по начин, който да компрометира антикорупционния ефект на законовото изискване за случайност на определяне на съдебните състави по делата“. Установено е, че липсва адекватно ниво на сигурност и файловете не са защитени от манипулация. Софтуерът позволява във всеки момент да се променят двете ключови компоненти: брой дела за конкретен съдия и коефициент на натовареност за съдията. В зависимост от промяната на тези компоненти може да се осигури постъпването на конкретно дело при конкретен съдия или обратното – конкретен съдия да бъде изключен от разпределянето и да се гарантира, че делото няма да бъде възложено на него. Променянето на ключовите компоненти не оставя никакви следи и прави невъзможно последващото проследяване на манипулацията. Всеки „вътрешен човек“ може да отваря директориите на Law Choice, тъй като те нямат никаква защита. Не е защитен дори файлът с паролите за достъп. На всичкото отгоре архивът на Law Choice, където се отразява извършеното разпределяне, също може да се редактира чрез отварянето му като обикновен текстови файл – без изобщо да се използва интерфейсът на софтуера и без да остават каквито и да било следи. „Вътрешният човек“ може просто да изтрие нежеланите редове, генерирани при „случайното“ разпределяне на делата, или да пренапише съдържанието им, възлагайки по този начин конкретни дела на конкретни съдии. Според заключенията по проверката „това води до възникване на множество непрозрачни и неподлежащи на контрол практики в прилагането на програми за случайно разпределяне на делата, които са потенциален източник на риск. Областите, в които председателите [на съдилищата] разполагат с дискреция, включват и такива, които биха могли да бъдат използвани за оказване на натиск върху други съдии“. И на фона на всичките констатирани слабости, проверката достига до извода, че „проверките на Инспектората към ВСС по отношение програмите за случайно разпределяне на делата са неадекватни. От обхвата на проверките (...) практически са изключени въпросите на сигурността на софтуера и рисковете от злоупотреби с него по силата на липса на собствен капацитет за проверка по тези теми. Проверките за съответствие между документацията, електронните масиви от данни в архива на системата и актовете на административните ръководители също не са достатъчно задълбочени“. Така формулирани, заключенията от проверката довеждат до изводи не само за слабостите на използвания от съдилищата софтуер, но и за липсата на капацитет в съдебната система за установяване на тези слабости и за ефективното им преодоляване.
Експертите от БИПИ препоръчват „спешната подмяна на този продукт (Law Choice) с друг. Планирането на новата система за случаен избор (базови изисквания, архитектура, план за реализация) следва да бъде извършено от работна група с участието на външни експерти, за да се гарантира откритостта на процеса и елиминирането на евентуални бъдещи слабости от самото начало“. Препоръчва се общо събрание на върховните съдии от ВКС и ВАС да издаде тълкувателни решения относно прилагането на законона във връзка с формиране на съдебните състави и съдийските отделения, и относно разпределянето на делата между тях; да бъде уеднаквена и конкретизирана материята относно разпределяне на делата, като се ограничи в максимална степен уреждането ѝ чрез вътрешни правила; да бъде въведен стандарт за прозрачност и проследимост, който прегражда възможността от манипулиране на случайното разпределяне и позволява заинтересуваните страни да проследяват по какъв начин и въз основа на какви правила е извършено конкретното разпределяне – включително чрез текуща сверка с паметта на системата; да бъде утвърден единен национален формат на протоколите от разпределяне на делата, гарантиращ действително случайно разпределяне; да бъде преосмислен статутът на системните администратори с оглед привличането на компетентни и мотивирани специалисти, въвеждане на стандарти за тяхната отговорност, мерки за продължаващата им квалификация и намаляване личната им зависимост от председателите на съдилища чрез въвеждане на централизиран конкурс и елементи на пряко подчинение към ВСС; да бъдат осигурени фактически възможоности (човешки и материални ресурси) за независима компютърна експертиза от страна на Инспектората към ВСС; и накрая – „необходимо е разработването на цялостна методика за оценка на риска при програмите за случайно разпределяне на делата, основана на трезва оценка на всички съществуващи рискови фактори, включително свързани с реалните слабости на приложимите програмни продукти и евентуална недобросъвестност на лицата с разрешен достъп до тях, която да се прилага с достатъчна честота и да се актуализира текущо“.
Христо Иванов, ръководител на Правната програма при БИПИ: „Първоначално всички заинтересувани ще отричат съществуването на тези проблеми, макар че те се знаят. Винаги е имало съмнение в системата за случайно разпределение, но сега става ясно, че бърникането в нея не оставя следи. Очаквам, че ще се мине през дълъг период на оспорване на тези заключения. Става дума за чудовищни интереси – и житейски, и финансови, и властови“.
