Данъчно право
Данъчното право урежда обществените отношения по повод издръжката на държават чрез данъчни отчисления на база притежаваното имущество и осъществяваните сделки от гражданите и техните организации.
-
-
представителство пред данъчната администрация
консултиране при оформяне на данъчни декларации
съдействие при изчисляване на дължими данъци
избягване на двойно данъчно облагане
взаимодействия с митнически органи
възстановяване на внесен ДДС
съдействие при данъчни проверки и ревизии
оспорване на данъчни ревизионни доклади и актове
разсрочване и отсрочване на данъци
Данъчното право е дял от финансовото право, който урежда постъпването на парични средства в държавния бюджет. Данъкът е публичноправно задължение, изразяващо се в невъзвръщаемо и безвъзмездно парично плащане към централния или местния бюджет, установено едностранно от държавата със закон и събирано принудително, ако се наложи. Данъкът изразява фискалния суверенитет на държавата и представлява нейно субективно право да получи определена част от националния доход, за да разпредели и използва същата по финансовоправен ред за издръжка на непроизводствената сфера (управление, здравеопазване, наука, отбрана и пр.).
Данъчният обект (подлежащо на облагане имущество, доставка или услуга) се измерва в определени данъчни единици (парична стойност, квадратура, бройки и др.) и така се определя данъчна основа. Дължимият данък се изчислява от отношението между данъчната основа и предвидена в закона данъчна ставка (най-често процент).
Корпоративният данък се начислява като процент от печалбата на организации с търговска дейност в страната.
Данък общ доход също се начислявакато процент от трудовите възнаграждения, доходите от свободни професии, от дейността на еднолични търговци и др.
Патентният данък е окончателна сума, дължима за определен данъчен период при експлоатацията на определени стопански обекти (брой места в заведения за хранене, занаятчийски дюкяни, брой и вид съоръжения и др.).
Акцизите също са окончателни суми, начислявани върху всяка единица луксозни и вредни стоки (тютюн, алкохол, кафе, гориво).
Данък добавена стойност се начислява за всяка доставка, стока или услуга с местоизпълнение в страната (освен определени изрично освободени доставки, стоки и услуги).
Имуществен данък се начислява при придобиване и притежаване/ползване на недвижими имоти (т.нар. „данък сгради“), движими вещи (вкл. превозни средства), наследства.
Държавните и местните такси (едностранно определени от държавата и общините плащания за предоставянето на конкретни услуги) не са данъци, но се подчиняват изцяло на режима за събиране на данъчни вземания. По същия ред се събират и осигурителните вноски и наложените глоби и конфискации, както и определяните от държавата мита за внос/износ на определени стоки.
Националната агенция по приходите (НАП) е специализиран държавен орган към Министъра на финансите за установяване и събиране публичните вземания на държавата. Данъчната администрация осъществява данъчни проверки и ревизии за размера на дължими данъчни и осигурителни вноски, и обстоятелства, свързани с тези задължения. При установени нарушения на данъчното законодателството се съставя данъчен ревизионен акт, който може да бъде обжалван по административен ред.
Публичните вземания подлежат на принудително изпълнение от публичния изпълнител, ако не бъдат изпълнени доброволно в срок. Възможно е в някои случаи приходната администрация да разреши отсрочване или разсрочване на публични вземания, или да изгуби своите права при изтичане на определената погасителна давност. При надвнесени суми може да се извърши прихващане или връщане на надвнесеното. Народното събрание има право да даде данъчна амнистия, а президентът – направи опрощаване конкретно данъчно задължение.
