Финансово право
Финансовото право урежда обществените отношения във връзка с управлението на публичните парични средства и бюджета.
-
-
правно консултиране на финансови и бюджети планове
консултиране на финансовата сигурност и отчетност
съдействие при лицензиране на финансови институции
консултиране на банкови и застрахователни договори
съдействие при инвентаризации, ревизии, одитиране
процесуално представителство в начетни производства
обжалване на индивидуални финансови актове
Основен предмет на финансовото право е извършването, отчитането и контрола на финансовата дейност по създаване, натрупване, разпределяне и използване на средствата от съвкупния национален доход. Националният доход се формира от положителния финансов резултат на производствената сфера. Непроизводствената сфера (управление, здравеопазване, наука, отбрана и др.) не генерира достатъчно собствени приходи, но нейното съществуване е критично важно за държавата и обществото. Ето защо чрез финансови правоотношения се прехвърля определена част от средствата на производствената сфера в държавния бюджет и в другите централизирани фондове (чрез данъци, такси, мита и др.), откъдето тези средства се разпределят планомерно за нуждите на непроизводствената сфера (конкретни институции и дейности на пълна или частична обществена издръжка).
Бюджетът е финансов план за определен бюджетен период (обикновено една календарна година), съдържащ бюджетните приходи и разходи по пера. Проект за държавния бюджет се съставя по предложения на първостепенните разпоредители с бюджетни средства (отделните министри, Висшия съдебен съвет и др.), обобщава се от Министъра на финансите и се внася за гласуване в Народното събрание. Ежегодно се приема Закон за държавния бюджет (ЗДБ) и утвърденият Единен финансов план се изпълнява през следващата финансова година.
Сериозните частноправни организации също бюджетират своите приходи и разходи, което способства за стабилност във финансовото състояние, за планиране на бъдещото развитие и за справяне с кризисни ситуации. Типичен пример са финансовите институции и банките, застрахователите, инвестиционните дружества и осигурителните фондове, които са длъжни да формират определени резерви и да подчиняват дейността си на стриктни правила за поддържане стабилността на финансовата, кредитната и осигурителна система.
Финансовото право предвижда императивни механизми за упражняване на финансов контрол, с цел да бъде гарантирано законосъобразното и целесъобразно разходване на обществените (европейски, държавни или общински) финансови средства. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) следи за правилно управление на обществените финанси. Данъчните дирекции при Националната агенция по приходите (НАП) следят за правилно събиране на данъците. Сметната палата следи за правилното разходване на бюджетни и европейски средства.
За осъществяването на финансов контрол действат съответни инспектори, ревизори, одитори и съставени от тях комисии. При всички случаи проверката приключва с констативен акт (доклад) на контролния орган с доказателства за финансовото състояние на проверявания обект. Ако бъдат констатирани виновно причинени вреди (липси, нарушени финансовоправни правила и др.), се съставя акт за начет, с който да бъде потърсена имуществено-отчетническа отговорност на лицата-отчетници в рамките на специално предвидено начетно производство. За разлика от всички други правни процедури, при начетното производство вредите се считат за доказани и начетеното лице се счита за виновно до доказване на противното.
