Гражданско право
Гражданското право (в тесния смисъл на думата) урежда обществените отношения по повод гражданското състояние, възможностите за участие в обществения животи и представителството (законно или договорно). Гражданско право (в широкия смисъл на думата) включва всички правни отношения (авторски, вещни, облигационни, търговски, трудови, семейни, наследствени), в които участват равнопоставени субекти.
-
-
консултиране и изготвяне на пълномощни
придобиване и отказ от българско гражданство
обявяване на безвестно изчезване или смърт
поставяне под частично или пълно запрещение
жилищностроителни и производствени кооперации
граждански дружества, сдружения и фондации
консултиране при определянето на идеални цели
Гражданството е правната връзка на лицето с неговата държава. Името, рождената дата, произходът и адресът индивидуализират конкретно лице като гражданин. Някои лица имат двойно гражданство или са без гражданство, или имат статут на бежанец. Гражданското състояние е съвкупност от правнозначими характеристики на едно лице: правоспособност (възможност да носи права и задължения); дееспособност (възможност да извършва сделки и да се задължава със своите действия); деликтоспособност (възможност да носи отговорност за своите постъпки). Тези възможности се обуславят от раждането, придобиването на пълнолетие, наличието на вменяемост, придобиването на права и налагането ограничения в правата, и настъпването на смъртта.
Освен физическите лица – хората, правото различава и юридически лица – организации на хората и техни организационни обединения. Гражданското дружество е най-простото такова обединение, което не притежава своя самостоятелна правосубектност, но представлява съглашение за извършването на организирана съвместна дейност. Кооперацията е подобно съвместно съглашение, но вече със самостоятелна правосубектност и най-често насочено към определена материална цел (напр. жилищностроителната или производствената кооперация). Особен род граждански образувания са неправителствените организации с нестопанска (идеална) цел. Тези организации могат да бъдат фондации (обединения около имущество) или сдружения (обединения около група хора), насочени към постигането на избрана от тях нематериална кауза. Особено място като гражданскоправен субект заема и държавата, когато (извън функциите на държавната власт) встъпва в равноправни граждански отношения. В такива случаи тя не упражнява държавния суверенитет, а договаря като равностоен партньор, носещ съответни права и задължения.
Представителството е още един ключов гражданскоправен въпрос. Когато едно лице не може да осъществява лично свои действия, от негово име може да се яви представител. В някои случаи лицето изобщо не може да представлява себе си. Такъв е случаят с непълнолетните лица, които се представляват от техните родители и настойници; с частично или пълно запретените, които също не могат да упражняват самостоятелно своите права; с безвестно отсъстващите, чиито интереси трябва да бъдат защитавани от техните близки – до появата им или до обявяване на тяхната смърт. Особен е случаят с организациите, които се представляват от техните ръководители. Освен законово представителство, различаваме и договорно представителство, по силата на което едно дееспособно лице упълномощава друго дееспособно лице да води определени негови дела. За адвокатската дейност е типично упълномощаването като процесуален представител на доверители подзащитни.
