От какво зависи спечелването на дело в Европейския съд в Страсбург?
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ; на английски – European Court of Human Rights; на френски – Cour européenne des droits de l’homme) разглежда жалбите на граждани, които не са получили в своята държава адекватна защита на права, гарантирани им от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
При постъпване на Жалба Съдът най-напред се произнася с Определение (Decision; Décision) за нейната допустимост. От това зависи дали Жалбата ще бъде разгледана по същество. Недопустими са и не се допускат до разглеждане жалби, които:
- не са подписани;
- нямат валидни координати за обратна връзка;
- не са написани на някой от официалните езици на Съда (сред тях е и българският, като работни езици за Съда са английският и френският);
- написани са противоречиво, неясно или неадекватно;
- насочени са срещу частни лица или неправителствени организации;
- претендират права извън гарантираните от ЕКПЧ;
- претендират права, за чиято защита не са били ангажирани всичките възможни средства за законна защита в държавата на Жалбоподателя;
- подадени са след изтичането на 6 месеца от последното произнасяне на компетентните органи в държавата на Жалбоподателя;
- претендират права, за чиято защита Съдът вече е бил сезиран с друга Жалба.
При наличието на няколко отделни искания е възможно Съдът да определи като недопустими част от тях, като допусне до разглеждане Жалбата само в останалата й част. Ако Жалбата бъде определена като допустима изцяло или отчасти, Съдът се запознава със случая по същество и се произнася втори път, с Решение (Judjment; Arrêt) за нейната основателност.
Жалбата се признава за основателна, ако правата на Жалбоподателя действително са нарушени и ако това е обосновано ясно, конкретно и точно в подаваните към Жалбата обяснения и съпътстващи документи. Ако поне едно от исканията на Жалбоподателя бъде допуснато до разглеждане и се признае за основателно, Съдът може да се произнесе и с трето решение по жалбата, като присъди справедливо обезщетение и евентуално даде задължителни указания до държавата-нарушител за отстраняване на причините за констатираното нарушение.
