По какъв начин функционира записът на заповед?
Записът на заповед е безусловно и неотменимо писмено обещание на Издателя да плати на Поемателя определена сума пари при предявяване на записа за плащане или след настъпването на посочена дата.
Записът на заповед е своеобразна „ценна книга“, тъй като самото му съществуване материализира и доказва правото на Поемателя да получи от Издателя посочената сума пари. Ако сумата не бъде платена, Поемателят може да поиска от Съда да му издаде Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, за да пристъпи към принудително събиране на дълга.
Издателят дължи плащането поради самото съществуване на записа на заповед – освен ако докаже плащането чрез съответен платежен документ; или ако докаже, че предявеният запис е неистински.
Тъй като записът на заповед не се нуждае от допълнителни доказвания и се превръща в несъдебно изпълнително основание, съдържанието му се подчинява на строги формални правила: на първо място, изразът „запис на заповед“ трябва да фигурира както в заглавието, така и в самия текст на записа; трябва по-нататък да фигурира безусловно и неотменимо обещание да се плати точно определена сума пари.
Ако бъде посочено каквото и да било условие за плащането или ако дължимият размер бъде изразен с формула за изчисляването му (примерно „левовата равностойност на €1'000“), записът на заповед ще загуби своята сила на несъдебно изпълнително основание.
Ако не е посочено кога е дължима сумата, плащането се дължи „на предявяване“ от страна на Поемателя (но не по-късно от 1 година от датата на издаването, а правото на иск се погасява с 3-годишна давност.
Ако не е посочено къде следва да се извърши плащането, същото се дължи в адреса на Издателя. Ако не е забранено изрично, освен от Поемателя, плащането може да се получи и от друго лице (Джиратар), чрез поставяне от поемателя на кратка прехвърлителна бележка (джиро) върху самия запис.
Ако се плащат части от дължимата сума, плащанията трябва да се отбележат върху самия запис, а при окончателното плащане оригиналът трябва да бъде предаден на Издателя (който е желателно да го унищожи незабавно).
Ако след настъпване на падежа (или след предявяване) Издателят откаже да плати, записът трябва да бъде протестиран пред нотариус (освен ако е издаден с уговорката „без протест“ или „без разноски“, при което протестирането става излишно) и може да бъде представен в Съда за издаване на Заповед за незабавно изпълнение.
Ако записът не е изряден като съдържание или се пропуснат сроковете за принудително изпълнение, той губи специфичната си правна сила и се превръща в обикновен документ за наличието на дълг – по подобие на обикновена разписка. В това му качество може да бъде използван за събиране на дълга по общия исков ред – с доказване съществуването на дълга и осъждане на Поемателя (вече Ответник в съдебното производство) да плати.
