Как да сключим договор за управление и контрол?
Договорите за управление и контрол (ДУК) обикновено се сключват между собствениците на едно търговско дружество и назначаваните от тях управители. ДУК стоят на границата между трудовите и гражданските договори, но трябва да се разграничават от тях.
За разлика от обикновения трудов договор, този за управление и контрол не задължава автоматично със сключването си назначения управител да спазва трудова дисциплина, нито възложителя (собственика на търговското дружество) – да осигурява условия на труд. По принцип няма пречка такива клаузи да се уговорят в ДУК (например задължение на управителя да се явява в определени дни и часове в предприятието, задължение на възложителя да му осигури оборудвано офис-помещение и т.н.), но сам по себе си този вид договор не предполага подобни правила.
Назначеният по ДУК управител се задължава преди всичко да постигне и да поддържа определени търговски резултати (например обем реализирана продукция, експанзия на нови пазари и др.). Как ще постигне това, е въпрос на неговите лични търговски умения и не се свързва задължително с изпълнението на конкретни трудови дейности. Ключов момент е да се уговори какви точно търговски резултати очакваме. В тази връзка обикновено се определя ежегодно управителят да се отчита пред собствениците и те да вземат решение да приемат действията му или да му потърсят отговорност.
Важно е да се съобрази и обстоятелството, че ДУК упълномощава назначения управител да обвързва с подписа си повереното му търговско дружество. Ето защо е много важно да бъде очертан кръгът от правомощия – какво може и какво не може да извършва управителят. Обикновено в тази връзка се посочва какви действия управителят може да извършва самостоятелно и какви – след одобрението на собствениците.
С цел избягване опасността от конфликтни интереси, нерядко в този вид договори се уговарят клаузи за поверителност и забрани за участие в управлението и контрола на други търговски дружества – със същия или с какъвто и да било предмет на дейност.
Възможно е да бъдат назначени и няколко управители, които да управляват и контролират заедно или заедно и поотделно.
За нуждите на осигуряването ДУК се приравнява на трудов договор – по него се дължат вноски за „самоосигуряващо се лице“ и се натрупва осигурителен стаж. За нуждите на данъчното облагане ДУК се разглежда като граждански договор – изпълнителят дължи данък в размер 10% върху получаваните възнаграждения – след отчисляване на осигуровките и приспадане на 25% нормативно признати разходи.
