Как да се ориентирам дали преговарям с когото трябва?
Обикновено лицата сами вземат своите решения и отговарят за постъпките си. Някои лица обаче – например непълнолетните или поставените под запрещение – имат ограничени възможности, тъй като според закона те не могат да се грижат адекватно за своите интереси. Ето защо при вземането на решения такива лица се представляват (или решенията им се одобряват) от техните родители, настойници, попечители. Ако например искаме да купим имот, който е собственост на дете, не можем да преговаряме директно със собственика, а трябва да се обърнем към неговия законен представител. Към лица-представители трябва да се обърнем и всякога, когато влизаме във взаимоотношения с която и да било организация.
Организациите са изкуствени образувания, които нямат съзнание и не вземат решения – въпреки, че част от тях законът признава за „юридически лица“. Решения от името на такива организации се вземат от хора, които са оправомощени за това (управители, председатели, директори). Представителната власт на тези хора се определя най-напред от устройствения акт на организацията (законов статут, дружествен договор, решение на учредителите). В устройствения акт се посочва кой представлява организацията и какви решения има право да взема от нейно име, съответно – може ли да взема решенията сам, или се нуждае от допълнително потвърждение.
Често собствениците, членовете или законодателят изключват от представителната власт някои основни въпроси за съществуването, структурата и политиката на организацията, с цел тези въпроси да се решават директно от тях. Възможно е представителят да преупълномощи други лица (служители на организацията, търговски посредници, адвокати) да вземат определени решения или да извършват действия от името на представляваната организация. За да е валидно такова преупълномощаване, то трябва да се отнася само за права, които самият упълномощител притежава и има право да предоставя на трети лица.
За някои по-значителни въпроси (например отчуждаване на недвижим имот) пълномощното е валидно само при изрично посочване на конкретното действие (примерно „да продаде апартамент, находящ се на адрес..., при цена от..., в срок до...“) и само при наличие на нотариална заверка.
Решенията и действията, извършени без упълномощаване или след оттегляне на пълномощията, са невалидни и мнимо представляваната организация не носи отговорност за тях.
За да се избегнат възможни недоразумения, е добре да се проверяват оригиналите на издадените пълномощни, да се чете внимателно с какви права е упълномощен представителят и да се прави справка с актуалните устройствени актове, посочващи дали издателят на пълномощното има право да го издаде. Кой е собственик, управител или прокурист на търговско дружество или организация с нестопанска цел, може да се провери online от ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията.
