Архивни позиции (2019)


§ Плосък фарс с основния свидетел Ваклин и прокурорите Цацаров, Шишкова и Гешев


(27.08.2019) Александър Ваклин, основният свидетел на Прокуратурата по делото срещу Десислава Иванчева (отстранена от поста кмет на район Младост в столицата и осъдена на първа инстанция за подкуп) е бил приет от главния прокурор Сотир Цацаров и двамата му заместници Мария Шишкова и Иван Гешев (единственият номиниран за заемане на поста главен прокурор след мандата на Цацаров), с оплакване срещу публикация в сайта за разследваща журналистика www.Bivol.bg относно неговата съпричастност в предполагаеми корупционни дейности.
Повод за оплакването е статията „Ваклин финансирал сградата, в която жената до Гешев взела евтин апартамент“ от 07.08.2019 г., в която се разкрива информация (подкрепена с данни от Търговския регистър и с копия от документи) за построяването на жилищна сграда „София Централ“ на бул. Ген. Столетов №8 в столицата. Строителните работи са финансирани към 2010-2011 г. с дългосрочни заеми от притежаваното от Ваклин търговско дружество „МС Консулт 2004“ ООД (50% дялово участие до 24.04.2018 г.) и са осъществени от търговското дружество „МС Консулт 2010“ ЕООД (притежавано от Марио Кръковски, съдружник на Ваклин в „МС Консулт 2004“ ООД с 50% дялово участие до 24.04.2018 г. и посочен от Апелативната специализирана прокуратура (АпСП) като „дългогодишен приятел“ на заместник главния прокурор Гешев). Детелина Ханчева (живееща на семейни начала с прок. Гешев) е закупила през 2014 г. апартамент в тази сграда с площ 86 м2, срещу цена €234 на м2 (значително по-ниска от пазарните цени, които за подобни имоти в района към него момент започват от €800 на м2). Изповяданата цена е по-ниска дори от данъчната оценка на имота. Отделно от цитираната покупко-продажба, Ханчева е разкрита и като съдружник в „Отеа“ ООД (което от своя страна е свързано с притежаваните от Ваклин и Кръковски търговски дружества „М Консулт 95“ ООД и „София Централ“ ООД).
Горните разкрития са квалифицирани от Ваклин в предоставеното му право на отговор като „невярна и оклеветяваща доброто ми име публикация“, „недодялана сводка“ и „евтини манипулации с жълто-кафяв привкус“ (без да бъдат обсъждани в тяхната конкретност изнесените факти и документи). Оставяме настрана както квалификациите на Ваклин, така и разкритията на Биволъ, за да обърнем внимание единствено на факта, че Александър Ваклин е приет от главния прокурор и двамата му заместници с оплакване срещу публикацията.
Ако допуснем, че цитираната публикация е „невярна и оклеветяваща доброто име“ на Ваклин, тя трябва да бъде квалифицирана като деяние по чл. 148, ал. 2, хипотеза „първа“ във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – клевета (разгласяване на [неистинно] позорно обстоятелство за другиго и/ли приписване на [неизвършено от него] престъпление), която клевета е утежнена от факта, че е разпространена чрез медиите (станала е достояние на по-широк кръг от лица).
Съгласно чл. 161, ал. 1 от НК, наказателното преследване срещу случаи на клевета „се възбужда по тъжба на пострадалия“ – следователно цитираното престъпление е от частен характер. От частен характер са такива престъпления, които засягат лично пострадалите лица и на тях се предоставя правото да решат дали да привлекат извършителя към наказателна отговорност; за разлика от престъпленията от общ характер, чиято по-висока обществена опасност задължава Държавата да преследва извършителя в интерес на цялото общество, без значение дали пострадалите лица желаят това.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), „прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер“; той няма отношение към престъпленията от частен характер, където обвинителната функция е в ръцете на частния тъжител (какъвто при евентуално наказателно преследване заради публикацията в Биволъ би се явил Александър Ваклин). Изключения от това правило допускат чл.чл. 48 и 49 от НПК, които вменяват на прокурора да образува служебно наказателно производство за престъпление от частен характер (или да встъпи във вече образувано такова), „когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси“. В безпомощно състояние са преди всичко децата, невменяемите и тези, чието здравословно състояние не позволява сами да се защитават. В зависимост едни от други са напр. членовете на едно семейство. Александър Ваклин не е дете, не е невменяем, не страда от сериозно заболяване и не е зависим от журналистите на Биволъ – което той очевидно осъзнава, след като в края на правото си на отговор заявява, че „ще поканя в съдебна зала автора на материала и/ли собственика на сайта“; т.е. ще се конституира като частен тъжител, на когото законът позволява „да покани“ в съдебната зала обвиняемия в извършването на престъпление от частен характер.
Дори да допуснем, че Ваклин не е наясно с правомощията на Прокуратурата и с разграничението между престъпления от общ характер и такива от частен характер, това със сигурност е напълно известно на главния прокурор Цацаров (чиято юридическа подготовка, за разлика от тази на кандидата за неговия пост Гешев, е безупречна).
Възниква въпросът – защо Прокуратурата изобщо приема основния свидетел по делото срещу Иванчева (където обвинителската функция се осъществява преди всичко от прок. Гешев) с оплакването му срещу публикация в Биволъ, по което Държавното обвинение изобщо не може да има отношение? И още повече – защо след тази среща (стояща напълно извън компетенциите на Прокуратурата) Държавното обвинение публикува безпрецедентно прессъобщение, според което „ръководството на Прокуратурата е на категоричната позиция, че са недопустими опити[те] за натиск върху свидетели и уронване на доброто им име, включително и чрез дирижирани медийни кампании“? Вменените „дирижирани медийни кампании“ се изчерпват от една единствена публикация в Биволъ, а уронването на доброто име (както вече проследихме) е деяние от частен характер, с което Прокуратурата просто няма право да се занимава; отделно от въпроса за това налице ли е каквото и да било уронване на доброто име, в случай, че Биволъ изнася действителни факти и обстоятелства. Дали разкритите обвързаности между Гешев и съдружници на Ваклин, и разкритите съмнителни придобивки на партньорката на Гешев не съсредоточават вниманието върху още по-дълбоки обвръзки, които поставят Прокуратурата в невъзможност да ограничи действията си до рамките на своята компетентност? Предвид конституционната недосегаемост и безотчетност на Прокуратурата едва ли ще бъде даден легален отговор на тези въпроси.
Цитираната публикация в Биволъ е достъпна на този адрес:
https://bivol.bg/vaklin-geshev-hancheva.html

стари архивиактуални позиции


§ Вероятен бъдещ Главен прокурор отрича фундаментите на съвременната демокрация


(24.07.2019) Фундаментът на съвременната демокрация (и най-трудния политически, конституционен и институционален въпрос) е възспирането на властта; недопускането на една власт да се извиси над всички други власти и да ги премаже със своеволията си. Като ефективна мярка срещу риска от подобен произвол съвременните учения за държавата и съвременните конституционноправни системи предлагат принципа за Разделение на властите – където Законодателната, Съдебната и Изпълнителната власт взаимно се контролират и възспират, за да не бъде допуснат произвол. Демокрацията е нещо крехко; ако бъде нарушен балансът между властите, е много лесно държавната машина да бъде употребена за налагането на авторитарен или дори тоталитарен режим; последният, охраняван с инструментите на държавната машина, заплашва да погълне всичко; и тласка обществата към сблъсъци, оплискали с кръв не една и две страници от човешката история.
В разбирането именно на горния баланс е една от тънките разлики между юриста (който още от първи курс като студент се учи да преценява добро и зло) и професионалиста, възпитаван в силовите ведомства (където по необходимост се работи под стриктни ограничения и правото на подобна преценка до голяма степен е отнето). Независимо от дългата си практика като юрист, прок. Гешев е получил юридическото си образование във Висшия институт за подготовка на офицери (както по онова време се нарича сегашната Академия на МВР) и първоначалния си професионален опит е натрупал в системата на Вътрешното министерство. В тази връзка възниква въпросът (извън настоящата тема) за това доколко изобщо е допустимо и целесъобразно под ръководството на МВР да се подготвят юристи и такива юристи да заемат позиции в Съда и Прокуратурата (ако последната се разглежда като част от Съдебната власт, какъвто е случаят с българската Конституция).
Защо „първото“ интервю на прок. Иван Гешев, вече формално като кандидат (единствен кандидат) за поста „Главен прокурор“ (излъчено сутринта на 23.07.2019 г. по БНТ), е толкова важно? Първата причина е, че постът „Главен прокурор“ е практически най-могъщата, най-безконтролната и основополагаща (не само за Правосъдието) позиция в българската Конституция. Такава не е позицията нито на президента, нито на председателя на Народното събрание, нито на министър-председателя. Всеки от тях, с каквато и власт да разполага, може да бъде държан отговорен за постъпките си. Дори Негово Светейшество Патриархът може да бъде предаден на Църковен съд и детрониран (чл. 51 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 1 от Устава на БПЦ). Не така обаче стои въпросът за Главния прокурор, който остава недосегаем за времето на мандата си (и това е сред основните критики срещу съвременния български конституционализъм). Втората причина за важността на това интервю е, че в него, от висотата на номинацията си за Главен прокурор, прок. Гешев недвусмислено погазва както основите на демокрацията, така и голяма част от етичните норми на своята професия. Допустимо ли е подобен кандидат да бъде номиниран (и още по-малко избран) за Главен прокурор?
В станалия вече нарицателен израз от интервюто: „не споделям виждането на, да ги наречем „десните екстремисти“, че Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власт трябва да са разделени“, съзираме директно посегателство от страна на прок. Гешев срещу един от фундаментите на демокрацията. С този израз са нарушени и правилата за етично поведение на българските магистрати (чл. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. с т. II.2.1 от Кодекса за етично поведение вменяват политическа неутралност и забраняват на магистратите да изразвяат каквото и да било политическо пристрастие). Увлечен в това, прок. Гешев атакува поименно и конкретни политици (извън работата по поверените му прокурорски преписки и по повдигнати и поддържани от него обвинения в Съда). Прок. Гешев отправя обидни квалификации и по адрес на Адвокатурата, като отново поименно засяга професионалната чест на конкретен адвокат (нарушение на т. „Вежливост и толерантност“ от Кодекса). Не е пощадена дори Презумпцията за невинност (основополагаща за Наказателното право и в частност за работата на Прокуратурата), с квалифицирането като „престъпници“ на лица, за които няма влязла в сила присъда; или с цитирането на „доказателства“ за вината на лица, срещу които все още изобщо не е повдигнато обвинение или то не е преминало преценката на Съда (нарушение по т. II.2.3 от Кодекса). Капак в цитираното интервю е отправянето на недвусмислена заплаха към определени лица „да внимават“, неумело завоалирана със следващите думи от интервюто.
Въпреки горните порочности, проявени само за няколко минути в ефира на БНТ, прок. Гешев е характеризиран от Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (от Пленума на който очакваме да избере новия Главен прокурор) като „спазва[щ] стриктно правилата за етично поведение“; като „независим, безпристрастен и справедлив магистрат“; като „показва[щ] вежливост, толерантност, почтеност и спазва[щ] изискванията за благоприличие“. Въз основа на тези констатации (преписващи почти буквално съдържанието на Кодекса) Етичната комисия е намерила, че прок. Гешев „притежава необходимите нравствени качества за заемане на длъжността административен ръководител на Специализираната прокуратура“. Със същата фразеология очакваме Пленумът да намери, че са налице необходимите нравствени качества и за заемане на поста „Главен прокурор“. Възниква обаче въпросът защо наблюдаваме такова диаметрално разминаване между цитираните констатации и дори само една публична изява като цитираната по-горе? Кое в крайна сметка е обективната истина, на която прок. Гешев (ако вярваме на интервюто) толкова много държи?

стари архивинови архивиактуални позиции


§ За изтеклите лични данни на ~ 5 млн. българи от НАП и за възможните последици


(22.07.2019) В следващото изложение ще се въздържим от спекулации относно това дали Кристиян Бойков е кракнал* базите с данни на НАП; дали файлът '.~lock.DEC73_DETAILS.csv#' (който изглежда генериран в 11:49 ч. на 11.05.2019 г. от Windows-базирана машина с наименование 'DESKTOP-NSTGGRP' и потребителско име 'Kpuccc') е фалшифициран; и дали е налице опит работодателят „ТАД ГРУП“ ЕООД да бъде компрометиран от конкуренти. Вместо това ще се фокусираме само върху изтеклите лични данни на близо 5 млн. българи от НАП и върху възможните последици от това.
Обхватът. При население от малко над 7 млн. души, изтичането на лични данни за близо 5 млн. лица практически обхваща цялата активна част от българското население. Изтичането на лични данни с подобен обхват е безпрецедентна катастрофа в световен мащаб: без отношение към това дали наистина изтеклото количеството данни е „само“ 3% от масивите на НАП; и без отношение към това, че данни са изтичали дори от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ и от Федералната служба за безопасност (ФСБ) на Русия, например.
Причините. Обяснението, че от НАП са източени „само“ 3% от масивите, е голословна защитна теза на правителството, неспособна да санира безпрецедентния мащаб на допуснатия теч (засягащ практически целия български народ). Контратезата, че дори ЦРУ и ФСБ били обект на течове, услужливо пропуска обстоятелството, че масивите на американските и руските специални служби са както едни от най-строго пазените тайни в света, така и едни от най-търсените тайни в света; сравняването им с нещастната данъчна агенция на държавичка като нашата е неуместно и смешно; още повече, че осъщественото източване на данни от НАП не е дело на „магьосник“ (както министър-председателят Бойко Борисов дебелашки квалифицира предполагаемия извършител), а е плод на систематична безстопанственост, неграмотност и простащина, позволили компрометиране на държавните информационни системи чрез злоупотребяването на почти учебникарска уязвимост.
Контекста. Горното на фона на почти 2 млрд. лв., прахосани за „електронизация“ на българското управление, където НАП се явава „лидер“ със своите „малко по-свързани“ регистри и с „малко по-големия брой“ електронни (или полу електронни) услуги за гражданите и бизнеса (част от които например, поради глупост или поради лобизъм, продължават да работят само през един единствен браузър – притежавания от частна извъневропейска компания Internet Explorer; т.е. трябва да сте клиент на тази компания, за да ползвате услугите). Дебелашка в този ред на мисли е и „констатацията“ на министър-председателя, че причина за кракването на масивите на приходната агенция е „големият брой електронни услуги“ – което трябва да внуши, че подобни течове били неизбежни при наличието на услуги и ако искаме да няма течове, трябва да се откажем от услугите (може би от услугите на електронното гласуване?). Дебелашка е и „похвалата“ към българското образование, което подготвяло подобни „магьосници“; ако нашето образование по математика и информатика е все още на висота, то е не заради някаква далновидна държавна политика, а преди всичко заради реалния сектор (информатиката) и заради остатъците от смислени специалисти (математиката), които все още се борят срещу систематичното обезсмисляне на образованието в България.
Последиците. Източените информационни масиви са пуснати в internet и оттук нататък никой не може да проследи колко пъти са сваляни, копирани, споделяни. Случилото се е необратимо – данните няма да бъдат заличени и няма да престанат да съществуват в редица тематични форуми, облачни услуги, частни сървъри; и няма да престанат да бъдат достъпни за почти всеки желаещ да ги придобие – независимо от мотивите на това придобиване.
Въпреки, че не са съвсем прегледно структурирани (поради сваляне само на суровите материали), данните включват установъчна информация на данъкоплатците (паспортни имена, ЕГН-та, адреси, телефони, електронни пощи, пароли, IP-адреси и др.); такава относно тяхното имущество (банкови сметки, влогове, кредити, недвижима собственост, автомобили, ценни книжа, трудови и граждански договори, ДДС-кредити и др.); и такава относно тяхното поведение и здравен статус (наложени глоби, хазартни игри, болнични отпуски, престой в лечебни заведения и др.).
Повече от циничен е коментарът на правителствени представители, че с подобни данни „най-много съпругата ви да разбере, че криете от нея банковите си сметки“. Със станалата публично достояние информация могат да бъдат направени значително повече поразии – което е и основният мотив за написването на настоящата статия. Преценени „поотделно и в тяхната съвкупност“ (както юристите често се изразяват), данни като горните разкриват освен самоличността, така също значителни аспекти от социалния статус, подробности от личния живот, предпочитанията, проблемите и уязвимостите на хората. С различни способи от социалното инженерство** чрез подобна информация могат да бъдат реализирани всевъзможни сценарии за изнудване, измама, злоупотреба с господстващо положение и с безпомощност.
Като най-типични злоупотреби, които по наша преценка ще зачестят в следващите месеци и може би години, са свързани с отпускането на кредити в полза на титуляри, които нито подозират за случващото се, нито усвояват средствата. Специфичната привилегия, която чл. 417 от ГПК предоставя на банките, позволява такъв кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем и събран принудително, преди изобщо предполагаемият длъжник да е в състояние да образува дело за установяване на факта, че неговият подпис не стои в искането за кредит и не той е усвоил средствата, които се претендира да бъдат върнати (ведно с лихвите и разноските по събирането). Отделен остава въпросът дали мнимият длъжник изобщо ще бъде в състояние да организира съдебната си защита, да покрие дължимите държавни такси, адвокатски хонорари и депозити за вещи лица (например за графично изследване на подписа му); да поддържа многогодишна битка с кредитодателя и съдебните изпълнители, които междувременно са запорирали всичките му доходи и спестявания, изнесли са имуществото му на публична продан и като цяло са разрушили живота му.
Горната хипотеза не е възможно да се случи без поне частичното съдействие на недобросъвестни банкови служители (които например „да пропуснат да забележат“, че лицето не се явява в банковия клон за подписване на кредитната документация). Дори и добросъвестни служители обаче могат да бъдат подведени, ако кредитът се отпуска дистанционно – когато от другата страна убедителен глас цитира уверено всякакви подробности от данните на този, за когото се представя. Питането за данни по лична карта, служебен телефон, рождена дата, моминско име и други такива нерядко се ползва като квази-аутентикация при различни банкови и небанкови процедури.
Въпросът става още по-горещ при т.нар. „финансови институции“, на които законът предостави правото да отпускат „бързи кредити“. Тези институции не разполагат с привилегиите на банките, но все пак могат да подадат искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответната страна има право да възрази в 14-дневен срок от призоваването. Хора с ниско образование и такива, чиято възраст или здравословно състояние не позволява да осмислят значението на получените книжа, могат лесно да пропуснат този срок. Същото се отнася до лица, които пребивават в чужбина и няма кой да получи призовките им. На изпитание се поставя и почтеността на съдебните служители по призоваването, които понякога са мотивирани да не положат дължимите усилия за връчване на книжата. Така финансовите институции срещу „набързо“ отпуснат „бърз кредит“ също могат да се окажат с изпълнителен лист в ръцете си и да пуснат в ход съдебно-изпълнителната машина.
Въздържаме се от проследяването на по-изкусни сценарии – тук ще се ограничим само до най-повърхностните. Дори само те са достатъчно коварни – на фона на услужливото законодателство, предоставило всякакви „бързи“ и привилегировани инструменти в интерес на кредита, в замяна на неефективна, бавна и трудна за ползване Съдебна система в ръцете на гражданите; които като бонус очевидно получиха и една напълно пробита данъчна администрация, която е неспособна да опази информация, критична за сигурността на нацията. И лошата новина не е просто в случилото се; истинската лоша новина е, че не по-малко пробита е цялата държавна система, в която НАП с изтеклите „3%“ се явява само капка в океан от некадърност и безотговорност.
____________
* краквам – от англоезичното 'crack' (счупвам); професионален жаргон сред хакерските среди, означаващ разбиване, преодоляване защитите на информационна система; за разлика от хакването (явяващо се в същността си интелектуално усилие да бъде разбран начинът на функциониране, да се тестват слабости и същите да се отстранят или да се постигне технологично подобрение), кракването в повечето случаи е недобронамерен акт на кражба, фалшифициране или унищожаване на информация; оттук неправилно прилагане на положителното понятие 'hacker' (хакер) с отрицателното значението на 'cracker' (кракер) – разрушител, унищожител.
** социално инженерство – разнообразни способи за създаване на привидно благоприятен контекст, в който жертвата се подлъгва да осъществи определени действия, които при правилна преценка на контекста не би направила; които действия обикновено са от естеството да доведат до ощетяване на самата жертва лично или на трети лица, които зависят от действията на жертвата; известен пример за социално инженерство са т.нар. „телефонни измами“, при които пенсионери са подлъгвани да изхвърлят ценности през прозореца, мислейки, че по този начин съдействат на полицията, като хвърлят примамка за залавянето на престъпници.

нови архивиактуални позиции


§ Туристическият заслон е длъжен безусловно да приюти всеки нуждаещ се турист


(04.01.2019) В новогодишната нощ срещу 2019 г. група туристи се отправя към Черни връх на Витоша, за да посрещне Нова година в планината. Сред тях е и Кирил Радев – екстремен спортист, който решава да тича от центъра на гр. София до върха, само по шорти и маратонки, за да изпробва спортните си способности. Очаква горе да се подслони в туристическия заслон за посрещането на Нова година с негови приятели – също екстремни спортисти, които тръгват от Хижа Алеко. Когато обаче Радев достига до горе, намиращите се в заслона хора (сред които стопанисващите го Ирина Костова и Чавдар Евтимов) отказват да му отворят – защото „празнували в тесен семеен кръг“. Температурата е –10°C, има мъгла и вятър, а Радев е изпотен от тичането. Междувременно пристигат и приятелите му от Хижа Алеко, и след като „празнуващите в тесен семеен кръг“ отказват да допуснат и тях в заслона, се обаждат в Планинската спасителна служба. От там разпореждат туристите да бъдат допуснати в заслона и към Черни връх се отправя спасителен екип с моторна шейна. Радев е с начална фаза на хипотермия и понижена кръвна захар, но за щастие не в тежко състояние и инцидентът се разминава без сериозни последствия.
Правилникът за вътрешния ред в туристическите хижи (ПВРТХ) на Българския туристически съюз (БТС) определя реда за ползване, задълженията на персонала и на туристите в туристическите хижи, които се прилагат „за всички туристически обекти, стопанисвани и управлявани от БТС и неговите членове“. Чл. 2 от ПВРТХ на БТС определя като туристически обекти „туристически хижи[те], туристически[те] учебни центрове, туристически[те] спални, туристически[те] заслони, туристически[те] столови, туристически[те] бюфети и туристически[те] столови със сервитьорско обслужване“.
Съгласно чл. 4 от ПВРТХ на БТС, „високопланинските и отдалечени хижи приемат туристи по всяко време, а за обектите в населените места се определя работно време“. С други думи, обектите извън населените места (които са високопланиски и отделечени хижи) нямат работно време и са длъжни да приемат туристи във всеки един момент, без прекъсване. Чл. 6, ал. 2 от ПВРТХ на БТС потвърждава това – „при липса на свободни легла за нощуване във високопланинските и отдалечени обекти задължително се осигурява подслон“. С други думи, дори и обектът да е препълнен, туристите не могат да бъдат оставени навън; ако е необходимо се настаняват на пода, но се приемат в туристическите обекти, след като са дошли. И не може да бъде иначе – планината има суров характер и наоколо няма алтернативен подслон – не можеш да оставиш хората навън и да застрашиш живота им!
Чл. 12, ал. 7 от ПВРТХ на БТС допуска персоналът на туристическите обекти „да не допуска или [да] отстранява от обекта лица, извършващи действия, които нарушават сигурността и спокойствието на туристите“, но т.т. 1 и 2 към същата алинея забраняват прилагане на последната „в случаите когато тези действия застрашават здравето и живота на нарушителите“ – в който случай „се уведомяват съответните власти за съдействие“. С други думи, дори и нарушителят а буйства, да чупи инвентар и да проявява агресия спрямо другите туристи и персонала, той не може да бъде оставен без подслон – може единствено да бъде предаден на компетентните органи за търсенето на по-нататъшна отговорност.
Цитираните разпоредби не са случайни – планината има суров характер и може много бързо да стопи всичките сили на човешкия организъм. В бедствено положение човек в града винаги може да се приюти в някой вход, мазе или изоставена сграда – ако не намери приемна за хора в нужда например. В планината подобни алтернативи не съществуват и в една студена нощ това може да означава краят.
Отношенията в планинската хижа наподобяват тези на кораб или самолет. В открито море и във висините всички сме равни по еднаквата уязвимост от смъртната опасност, пред която всеки от нас може да се изправи внезапно и без предупреждение. Ето защо всеки плавателен съд е длъжен – без уговорки и без условия незабавно да окаже съдействие, ако узнае за бедстващи моряци. Същото е с планинците – оставането без подслон е бедствие и никоя хижа или заслон няма право да остави вратите си заключени пред турист, оказал се (независимо поради каква причина) без подслон за през нощта.
Извършеното в новогодишната нощ на Витоша – освен безобразно и античовешко, не само в контекста на горните норми – е и откровено престъпление съгласно българското наказателно право. Чл. 138 от Наказателния кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“ за злепоставяне – за този, „който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се [по]грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази (...) поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ“. Чл. 139 от НК предвижда наказание „пробация“ до 6 месеца или „глоба“ от 100 до 300 лева за злепоставяне – за този, „който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго“.
Със сигурност никой от празнуващите в туристическия заслон не е бил изложен на каквато и да било опасност от необходимостта в заслона да бъдат допуснати и новодошлите туристи. А тези, които определят себе си като персонал на туристическия заслон, освен че познават (длъжни са да познават) цитираните по-горе норми от ПВРТХ на БТС, така също са натоварени по заеманата от тях длъжност да се погрижат за пристигащите туристи – ако не друго, то поне като ги допуснат до топлото помещение. Това помещение не е частна собственост и не може да се „затваря“ за осъществяването на каквито и да било „частни“ празненства. Но дори и да можеше, подобно деяние отново ще изпълни субективните и обективните признаци на престъплението „Злепоставяне“ – ако с това се поставя в опасност животът и здравето на другиго. А както казахме, планината е сурова и е способна да отнеме живота на всекиго твърде лесно, за да си позволяваме (за да имаме право да си позволяваме) подобен егоцентризъм.
Надяваме се настоящата статия и многобройните други публикации в медиите да представляват достатъчен законен повод за Прокуратурата по см. на чл. 208, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс – за привличане на виновните за цитираното злепоставяне лица към следващата се наказателна отговорност. В тази връзка посочваме обстоятелството, че съгласно част от цитираните публикации журналистът Димитър Кенаров (който е бил в компанията на злепоставения Кирил Радев) е документирал подробно поведението на лицата, стопанисващи заслона в процесната нощ и „празнували в тесен семеен кръг“. Неговата подробна публикация по случая „Нова година на Черни връх“ от 02.01.2019 г. е достъпна на този адрес:
http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3503-nova-godina-na-cherni-vrah

нови архивиактуални позиции


Архивни позиции:

§ Архивни позиции (2019)

§ Архивни позиции (2018)

§ Архивни позиции (2017)

§ Архивни позиции (2016)

§ Архивни позиции (2015)

§ Архивни позиции (2014)

§ Архивни позиции (2013)

§ Архивни позиции (2012)

§ Архивни позиции (2011)

§ Архивни позиции (2010)