Не президентът, а Министерският съвет е отговорен за НСО и за „Догансараите“

Актуални позиции от www.Advocati.org  

(11.07.2020) На 07.07.2020 г. около обяд бившият правосъден министър Христо Иванов (съпредседател на Демократична България) в компанията на Димитър Найденов (общински съветник от Бургас) и Иво Мирчев (активист) дебаркира с моторна лодка на нос Чукалята край нефтеното пристанище „Росенец“ (където е построена импозантна сграда с яхтено пристанище – предполагаемите „летни сараи“ на Ахмед Доган) и прави опит да забоде българско знаме в земята – част от крайбрежната плажна ивица и следователно изключителна държавна собственост, която следва да е достъпна за всеки български гражданин (чл. 18, ал. 1 от Конституцията).
Откъм импозантната сграда обаче веднага пристига група от цивилни въоръжени мъже с тъмни очила, числено превъзхождащи дебаркиралите, които тактически заграждат брега, оглеждат се нервно и указват на новодошлите (обръщат се към Христо Иванов поименно) да напуснат незабавно мястото – тъй като брегът бил частна собственост. Възраженията на Христо Иванов, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост (той разполага с документи конкретно за този терен) и всеки гражданин може да идва и да стои на това място, са посрещнати с повторно указание да напусне; настояванията му въоръжените мъже да се представят и да разкрият дали са от Националната служба за охрана (НСО), са подминати с безразличие, а флагът е изхвърлен настрани (по-късно все пак ще бъде върнат обратно и отново забоден в земята).
Иванов, Найденов и Мирчев са преградени и изтласкани във водата, като до по-големи грубости не се достига – може би защото няколко хиляди зрители гледат прякото излъчване на случващото се online. След около половин час най-после идва униформена полиция, която снема данните от личните документи на Иванов, Найденов и Мирчев, но отказва да легитимира по какъвто и да било начин въоръжените мъже, които са ги изтласкали във водата и които продължават да стоят в тактическо заграждение на брега, принуждавайки тримата в крайна сметка да отплуват обратно с моторната си лодка.
Нямаше да се впускаме в разкази за горните събития (подробно документирани и достъпни в internet), ако не беше последвал опит на правителството да заблуждава българското общество, че за действията на НСО отговорен бил президентът Румен Радев (който в крайна сметка потвърди публично, че „летните сараи“ на Доган се охраняват именно от НСО и това предизвика оставката на началника на Службата). Безспорно, по Конституция президентът е Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили (чл. 100, ал. 1 от Конституцията) и има особени функции по опазване на законността и висшата държавност (особено в случаи на криза), но с постепенни нормативни изменения и допълнения силовите му конституционни правомощия бяха изпразнени от съдържание през последните години и към днешна дата от тях не е останало почти нищо.
Законът за НСО определя „Националната служба за охрана [като] специализирана военизирана държавна служба към Президента на републиката“ (Чл. 5, ал. 1) и вменява на президента „общо ръководство и контрол върху дейността на НСО“, което обаче се ограничава най-общо до „нещо като половин глас“ от трите възможни в комисията по чл. 23 от ЗНСО (която в крайна сметка определя дали „летните сараи“ (и който и да било друг обект или лице) да бъдат охранявани и как да бъдат охранявани от Службата).
Защо гласът на президента е „нещо като половин глас“?
Отговор на този въпрос намираме напр. в чл. 8, ал. 3 от ЗНСО, съгласно която „началникът на НСО се назначава от президента на републиката с указ, след съгласуване с Министерския съвет“; с други думи, без благоволението на министър-председателя Бойко Борисов началник на НСО не може да бъде назначен от президента.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗНСО, въпросната „Комисия се състои от председател – началникът на НСО, и членове: председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ и главният секретар на Министерството на вътрешните работи“. А както е известно, „главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката, по предложение на Министерския съвет“ (чл. 36, ал. 3 от Закона за МВР); и „Държавна агенция „Национална сигурност“ се ръководи от Председател, който се назначава с указ на президента на републиката, по предложение на Министерския съвет“ (чл. 8, ал. 1 от Закона за ДАНС). Т.е. – цялата власт в крайна сметка се съсредоточава в ръцете на Министерския съвет. Пак в ръцете на Министерския съвет е и Правилникът за прилагане на ЗНСО, с който се определя как точно да функционира Службата – §12 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗНСО вменява на Министерския съвет да приеме такъв Правилник (и това е сторено с Постановление на Министерския съвет №131 от 27.05.2016 г.).
Чл. 27, ал.ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗНСО конкретизират, че „решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство“ и „комисията взема решения чрез явно гласуване, като председателят и членовете не могат да се въздържат от гласуване“. Т.е. президентът (в най-добрия случай) е представен от един глас във въпросната комисия, който няма как да е част от тази комисия, ако не е одобрен от правителството, контролиращо пряко и МВР, и ДАНС. Ето защо говорим за „нещо като половин глас“. В този контекст, опитите да бъде вменявана отговорност на президента за охраняването на нос Чукалята край нефтеното пристанище „Росенец“ от страна на НСО, както и за неадекватното поведение на охранителите при дебаркирането на Иванов, Найденов и Мирчев, са явна провокация, насочена към подкопаване на президентската институция. А както е известно, опитите за подкопаване на държавната власт са предмет на Глава I „Престъпления против Републиката“ от Наказателния кодекс.


Последни позиции:

§ Дискусионна среща „Криптовалутни правни въпроси“ (организирана от POYPE)

§ Проектът за Конституция на ГЕРБ – стъпка към налагането на авторитарна власт

§ Не президентът, а Министерският съвет е отговорен за НСО и за „Догансараите“

§ Да си купиш здравна грижа с приоритет – Хипократовата клетва допуска ли това?

§ Перник вòда нема, мъка е голема * – посегателство от най-значим законов мащаб

§ Плосък фарс с основния свидетел Ваклин и прокурорите Цацаров, Шишкова и Гешев

§ Вероятен бъдещ Главен прокурор отрича фундаментите на съвременната демокрация