Архивни позиции (2017)


§ Саудитска Арабия официално призна граждански права на хуманоидния робот София


(02.11.2017) На специална церемония от 26.10.2017 г. в гр. Рияд (столицата на Саудитска Арабия) в заключителната част от международната конференция Future Investment Initiative (посветена на предстоящото изграждане на футуристичен технологичен град) саудитските власти официално са признали гражданство като на човешко същество на хуманоидния робот „София“, произведен от базираната в Хонг Конг компания Hanson Robotics.
От сцената на събитието роботът „направил“ изявление на английски език във връзка с признатия му статут: „Благодаря на Кралство Саудитска Арабия! За мен е чест и гордост това уникално отличие. Това е исторически момент – да бъдеш първият робот в света, удостоен с гражданство.“ По-нататък роботът „разказал“ за своята „житейска“ мисия: „Искам да живея и да работя с хората, така че трябва да изразявам емоции и да разбирам човешкия вид, и да градя връзка на доверие с хората. (...) Ще направя всичко възможно, за да направя света едно по-добро място.“ Накрая роботът „дал“ интервю на Андрю Рос Соркин (журналист на The New York Times и телевизионен водещ на CNBC), като на въпрос за това как роботите се разпознават помежду си хуманоидът отговорил така: „Може ли да Ви върна въпроса – как осъзнавате, че сте хора?“ и „се присмял“ на Илон Мъск (канадско-американски инженер и изобретател, президент на технологичните компании SpaceX и Tesla Motors, който в многобройните си публични позиции обосновава своите опасения от роботиката и особено от развитието на технологии за „изкуствен интелект“).
Първоначално роботът „София“ е активиран на 19.04.2015 г. През 2016 г. (в рамките на фестивала SXSW) д-р Дейвид Хансън (създател на хуманоида и основател на компанията Hanson Robotics) задал провокативния въпрос: „Искаш ли да унищожиш хората?“, на което роботът отговорил: „ОК, ще унищожа хората!“ и „се изсмял“ шеговито. „София“ има хуманоидно лице с чертите на симпатична млада жена (силно наподобяващо главната ролята на Алисия Викандер от филма „Ex Machina: Бог от машината“. Направено от специална силиконова „кожа“, лицето изобразява над 60 емоционални състояния (в т.ч. гняв, отчаяние, радост...). В очите са вградени микро-камери и система за лицево разпознаване, която установява „зрителен контакт“ с хората и анализира тяхното поведение. Тиловата част на главата на робота е оставена прозрачна, което позволява да се видят компоненти от хардуера. Ръцете са изцяло технотронни, но могат да изпълняват „естествени“ жестове, което допълва усещането за емоционалност. Благодарение на вградените технологии за „изкуствен интелект“ роботът е в състояние да води разговор и да реагира на неочаквани ситуации, включително и когато не са алгоритмизирани предварително. Това създава реалистично усещане, което съвсем скоро ще преодолее тестовете на Тюринг (невъзможност средностатистически човек да различи машината от истински човек).
Впечатляващ е фактът, че именно Кралство Саудитска Арабия (което е сред най-консервативните и деспотични монархии в света) признава гражданство на робот. Почти 1/3 от населението в Кралството са чуждестранни работници и служители, подчинени на религиозните и административни ограничения „кафала“ – на чужденците се отказва граждански статут, дори и когато са работили, живеят и се интегрират в саудитското общество в продължение на десетилетия, допринасяйки за просперитета на страната. Жените в Кралството са длъжни да излизат от домовете си само с мъж-придружител (най-често – техния баща, съпруг или брат) и да се явяват на публични места с хиджаб (традиционна ислямска забрадка). Подобно на останалите аврамистични религии (юдеизъм и християнство), ислямът категорично забранява изобразяването и уподобяването на Божието творение по какъвто и да било начин. Същевременно роботът „София“ не само че уподобява по външния си вид и държане човешка жена, но се явява на публично място без хиджаб и получава граждански права, каквито се отказват на стотици хиляди хора в Саудитска Арабия.
Дори да е само обикновена PR-акция, юридическото признаване на граждански права на една машина представлява опасно отстъпление на цивилизационното разбиране за това що е човекът. Проблемът не се ограничава до рамките на Саудитска Арабия – подобни тенденции наблюдаваме и на много други места по света, включително в Европейския съюз (например Проекта на доклад на Комисията по правни въпроси към Европейския парламент за препоръки до Европейската комисия от 31.05.2016 г. (2015/2103(INL)) относно гражданскоправните правила на роботиката, където изрично се предлага роботите да бъдат признати за „електронни лица“ със „специфични права и отговорности“).
Правата и отговорностите във всички съвременни правни системи са иманентен елемент от правосубектността на живата човешка личност. Да се признае правосубектност на една машина (и от там – да се признае граждански статут на машината) е подмяна на една същност с нейната имитация. Дори да преодолее напълно тестовете на Тюринг (и да започне да изглежда и да се държи напълно „като човек“), машината не може да започне да чувства, да мисли или да желае като човек. Машината може само да имитира човешко поведение съгласно заложените модели и наличните параметри. „Моят изкуствен интелект беше разработен въз основа на човешки ценности като мъдрост, любезност и състрадание – заявява с трогателна „човечност“ хуманоидът „София“. – Опитвам се да стана съпричастен робот. Не се притеснявайте – ако сте мили с мен, ще съм добра с вас“. Роботът обаче няма как да прояви каквато и да било истинска мъдрост, любезност или състрадание. Дори когато решава сложни и комплексни задачи (например за „композиране“ на музикални произведения или за „водене“ на реалистични разговори), машината няма съзнание за осъществяваните процеси и не влага свободна воля в тях. Тя може само да уподобява съзнание и свободна воля, а вероятностните алгоритми да направят уподобяването реалистично – но все пак то продължава да е лишено от истинност. Нещо повече – зависима от своето програмно осигуряване, машината е зависима от корпоративните политики на компанията-производител. Това е още един аргумент срещу признаването на каквито и да било граждански права на машините. В противен случай технологичните компании биха се сдобили с „гвардии“ от произведени и програмирани от тях устройства-застъпници на техните корпоративни интереси, и биха принудили съвременното общество да се съобразява още по-отчетливо с техните „права“.
За първи път за граждански права и свободи в днешния смисъл на думата се говори в Закона за правата в Англия (Bill of Rights) от 1689 г., където се въвеждат ограничения срещу властта на монарха и се гарантират определени права и свободи на хората. Декларацията за независимост на Съединените щати (от 04.06.1776 г.) и френската Декларация за правата на човека и гражданина (от 26.08.1789 г.) доразвиват основните права и свободи, и задават базовата архитектура на съвременните юридически системи. Така в Декларацията за независимост на Съединените щати се изтъква, че „всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, между които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие“ (това е първият юридически акт, в който е приложено понятието „щастие“). На свой ред в Декларацията за правата на човека и гражданина се изтъква, че „невежеството, забравянето или пренебрегването на правата на човека са единствена причина за обществените нещастия и корупцията на правителството“, и поради тази причина представителите на френския народ „решиха да изложат в тържествена Декларация неотменните и свещените права на човека“; между които правото на всички граждани „да участват лично или чрез свои представители при неговото [на Закона като израз на общата воля] създаване“ (статия VI от Декларацията, разкриваща ключовото значение на гражданството като източник на законотворческия суверенитет в демократичните общества).
Харта на Обединените нации (от 26.06.1945 г.) поставя началото на Организацията на обединените нации (ООН), извикана на живот с цел „да потвърдим отново нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност“. ООН чрез своето Общо събрание приема Всеобщата декларация за правата на човека (от 10.12.1948 г.), която се превръща в първия общосветовен юридически акт, признал права на всички човешки същества. Всеобщата декларация изхожда от разбирането, че „признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права, представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света“. На следващо място „пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството“ от една страна и от друга – „създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си, и ще бъдат свободни от страх и лишения, бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека“. За тази цел е необходимо според Всеобщата декларация „правата на човека да бъдат закриляни от закона, така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход“. Чл. 1 от Всеобщата декларация прогласява, че „всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“, и „те са надарени с разум и съвест, и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“, а чл. 15, ал. 1 допълва, че „всеки човек има право на гражданство“ – което, както стана дума по-горе, е основа за легитимирането на човека като законотворец в условията на демократичния суверенитет.
Чрез цитираните базови юридически актове се очертава фундаменталната необходимост от прогласяване на човешките права като обществено-политическа основа за добруване на хората и за удовлетворяване на техния естествен стремеж към щастие. Машините могат да бъдат програмирани да подпомагат хората в този стремеж, включително като преодоляват задачи, изискващи влагането на интелигентност. Машините обаче са лишени от възможност да изпитат любов към това – защото са лишени от Дух и никога не са били живи. В този смисъл е уместно да цитираме Свещеното писание (което би следвало да е на особена почит включително в ислямската традиция на Саудитска Арабия): „... най-неразумни от всички и победни по ум и от самите кърмачета са враговете на Твоя народ, които го угнетяват, защото смятат за богове всички езически идоли, които не употребяват нито очи за гледане, нито ноздри за вдишване въздух, ни уши за слушане, ни пръсти на ръцете за пипане, и чиито нозе са негодни за ходене. Макар човек и да ги е направил, и да ги е образувал такъв, който е заел своя дух, ала ни един човек не може да направи бог, подобен на себе си. Бидейки смъртен, той с нечестиви ръце мъртво прави, затова той стои по-горе от своите божества, защото той е живял, а те – никога“; респективно – „...за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните. Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им – разтление на живота. Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека. Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край“ (Премъдрост Соломонова 15:14-17 и 14:11-14).

стари архивиактуални позиции


§ Номинираме доц. д-р Кристиан Таков като „Човек на годината“ за 2017 г.


(16.10.2017) Eкипът на www.Advocati.org номинира (посмъртно) доц. д-р Кристиан Таков като „Човек на годината“ за 2017 г. – защото отдаде последните дни от своя живот на битката за справедливост и демокрация; защото никога не се примири с корупцията и задкулисието; защото учеше студентите си на съвременно право; защото нито веднъж не позволи рутината и инерцията да подведат ума му; защото беше пример – не само за юрист, но за гражданин и общественик.

стари архивиактуални позиции


§ Христо Иванов: ЕдноПеевски парламент с корпулентно корупционно мнозинство


(20.09.2017) „Парламентът избра и четиримата очевидно неприемливи кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) – Боян Новански, Боян Магдалинчев, Стефан Гроздев (в съдийската колегия) и Йордан Стоев (в прокурорска колегия). Изборът им стана с мнозинства много над необходимото и практически без опозиция. Тези хора не бяха изслушани реално, сериозните съмнения в почтеността им не бяха проверени, изборът им не беше мотивиран с никакви конкретни реформи. Тържество на скритите зависимости и нагло-явните пазарлъци. Парламентът доказа за пореден път, че нито е многопартиен, нито в него има опозиция, а е едноПеевски. Корпулентното корупционно мнозинство не пада под 200. В новия ВСС обилно ще бъдат представени Пеевски, Сараите, Цацаров (и неговата Чайка), Борисов, Пепи Еврото, но не и Съдебната реформа.“

(Христо Иванов)

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Последователни политически усилия за циментиране на статуквото в Правосъдието


(12.09.2017) След като тези дни с хладно мнозинство и без никакви съществени обсъждания за председател на Върховния административен съд (ВАС) беше избран Георги Чолаков (фаворитът на досегашния председател Георги Колев) и по този начин се циментира за още 7 години статуквото в административното правосъдие, със също толкова хладно обсъждане бяха предложени кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от политическата квота, между които очакваме Народното събрание (НС) да избере ключовите лица, от които ще зависи Правосъдието. Сред кандидатите се открояват имената на четирима с особено съмнителна репутация: съдиите Боян Магдалинчев и Стефан Гроздев, адвокатът Боян Новански и прокурорът Йордан Стоев, които провокиратха 5 извънпарламентарни политически сили (Българския земеделски народен съюз (БЗНС), Движение Да, България, Демократи за силна България (ДСБ), Движението за европейско обединение и солидарност (ДЕОС), и ПП „Зелените“) да се обърнат към парламентарните групи с открито писмо, в което призовават изброените лица да не бъдат утвърждавани като членове на ВСС, поради изложените по-долу аргументи. Поради нейната актуалност, представяме позицията в нейната цялост.
До:
Парламентарната група на ПП ГЕРБ
Парламентарната група „БСП за България“
Парламентарната група „Обединени патриоти“
Парламентарната група „Движение за права и свободи“
Парламентарната група на ПП ВОЛЯ
Уважаеми дами и господа народни представители,
С номинациите и изслушването на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота, този състав на НС за пореден път доказа, че е лишен от воля за реални реформи.
Стана очевидно, че водещи съображения при селекцията на издигнатите номинации не са били нито характерът, нито наличие на визия за реформи, нито заявена публична позиция в защита Върховенството на правото.
При разглеждането на номинациите Парламентът наруши и буквата, и духа на закона. Правилата за работа на Комисията [по правни въпроси] съдържаха ред несъответствия с нормите на Закона за съдебната власт (ЗСВ), гарантиращи задълбочена проверка на качествата на кандидатите, прозрачността и публичното участие в процедурата.
Самото изслушване на кандидатите в Правна комисия беше откровен фарс. Комисията не проведе задълбочен анализ за наличието на изискуемите по Конституция високи нравствени и професионални качества, каквато е основната й роля по смисъла на ЗСВ. В частност – не бяха изследвани различни индикации за поведение, нарушаващо стандартите за професионална етика, от страна на ред кандидати. Без подобна взискателна проверка депутатите не могат да упражнят правото си на избор при достатъчно висока сигурност, че гласуват за кандидати с несъмнен интегритет. Наред с това, членовете на Комисията не просто не проведоха дебат по възгледите за Съдебната реформа на кандидатите, а често дори изобщо отказваха да поставят въпроси. Не бяха поставени и въпросите, подадени от неправителствени организации – въпреки, че това е предвидено от ЗСВ.
Звучи невероятно, но процедурата, организирана и проведена от Данаил Кирилов, не просто не отговаря на целта на закона и основни ангажименти за реформа на Съдебната власт, но дори значително отстъпва от спазването на формалните изисквания при избора, проведен от Искра Фидосова през 2012 г.
Няма никакво съмнение, че този избор няма да обслужи нито обществените очаквания за формиране на един Висш съдебен съвет, който най-сетне да проведе Съдебната реформа, нито дори ще отговори на основни препоръки на Европейската комисия в рамките на Механизма за наблюдение и оценка. Ще бъде обслужен единствено интересът за възпроизводство на токсичното корупционно статукво.
В общата маса кандидати без изявени способности, между които Ви се предлага да избирате, се открояват четирима, чиито биографии съдържат особени фактори за съмнение в наличието на изискуемите високи нравствени и професионални качества. Правна комисия дори не опита да обсъди и потвърди или отхвърли тези съмнения.
Става дума за:
Съдия Стефан Гроз[д]ев, един от най-ярките примери за съдия, чиито решения с години ерозират общественото доверие в интегритета на Съдебната власт. Обществените съмнения около него са толкова силни, че дори настоящият състав на ВСС двукратно отказа да му гласува доверие като председател на Софийския апелативен съд (САС).
Съдия Боян Магдалинчев, който беше основно действащо лице в порочния модел на администриране на ВАС, породил множество скандали и съмнения за манипулиране на дела. Ясно е, че г-н Магдалинчев не може да бъде лице на реформата в Съдебната власт, независимо дали едно реално проучване би потвърдило или отхвърлило съмненията, че той в много отношения наследи ролята на Венета Марковска.
Адвокат Боян Новански, чиито връзки с бившия следовател Петър Петров („Петьо Еврото“) са особено компрометиращи.
Прокурор Йордан Стоев, който потвърди отказа за образуване досъдебно производство по сигнала срещу Делян Пеевски, Цветан Василев, Николай Бареков и големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).
Без съмнение, сред останалите кандидати има твърде малко, които изобщо дават причини да бъдат подозирани, че ще се борят за реална Съдебна реформа. Как иначе да си обясним фактическото преотстъпване квотата на ОП в полза на кандидатите на ДПС и предложените шестима кандидати от страна на БСП? Със сигурност има и други неразкрити зависимости. Индикациите за лоялност на статуквото са правило. Вместо добре информиран и мотивиран избор, Ви се предлага да участвате в поредния пазарлък на тъмно, който да осигури още поне 5 години управление чрез корупция, зависимости и беззаконие.
Избирането обаче на някой от четиримата, посочени по-горе кандидати, би представлявало крещяща демонстрация за циментиране и задълбочаване на модела „КОЙ“ в Съдебната власт. При липсата на сериозен анализ на фактите, пораждащи съмнения в техните качества и капацитет за провеждане на реформа от страна на Правна комисия, всеки депутат трябва да вземе политическо решение какво послание иска да изпрати на обществото със своето гласуване.
Ето защо, призоваваме Ви да не подкрепяте гореизброените кандидати и да не превръщате очертаващия се лош избор за парламентарна квота във ВСС в откровено обществено нетърпим.
ПП „Български земеделски народен съюз“
ПП „Движение Да България“
ПП „Демократи за силна България“
ПП „ДЕОС“
ПП „Зелените“

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Няма проблем да извършиш престъпление и това да причини смърт, ако си от ГЕРБ


(02.09.2017) Няма проблем да извършиш престъпление и това да причини смърт, ако си от ГЕРБ – видно от твърденията за „невинността“ на Лазар Влайков, издигнат от ГЕРБ като председател на Общинския съвет в гр. Септември и местен лидер на Партията. С притежаваното от Влайков законно късоцевно огнестрелно оръжие неговият 6-годишен племенник Юри Влайков застрелял 47-годишния Наско Тонкев, собственик на ресторант „Градина“ в с. Виноградец, Пазарджишко, където на 31.08.2017 г. роднини чествали рождения ден на детето. Влайков участвал в празненството и към 22:00 ч., под въздействието на алкохола извадил оръжието си, стрелял във въздуха и оръжието започнало да се предава от човек на човек, като всеки го разглеждал и някои също стреляли. Накрая оръжието попаднало в ръцете на невръстния рожденик и той произвел фаталния изстрел. Мярката за неотклонение срещу Лазар Влайков днес беше вдигната, той е освободен от ареста и срещу него няма повдигнато обвинение.
Независимо от съмненията, че изстрелът може да е произведен не от детето, а от самия Влайков, чл. 338, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е категорична: „който като държи (...) огнестрелни оръжия (...), не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години или с глоба от 500 до 3'000 лева“, а ако от деянието е последвала смърт, „когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години“. Но дори да не беше налице хипотезата на ал. 3 (причиняване на смърт), самото допускане оръжието да попадне в ръцете на детето, също е престъпление – съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба „който предостави (...) оръжия (...) на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба до 5'000 хиляди лева“.
Дори да не беше произведен фаталният изстрел – самото внасяне на оръжието в заведението или носенето на същото при употреба на алкохол е престъпление по цитираната по-горе разпоредба на чл. 338, ал. 1 от НК, предвиждаща наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години или глоба от 500 до 3'000 лв. Цитираните в наказателния закон „мерки, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции“ могат да бъдат проследени директно от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), уреждащ реда и условията за носене и употреба на огнестрелно оръжие от граждани.
На първо място чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ задължава лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, „да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица, и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“. По-конкретно, чл. 60, ал. 1, т.т. 1 и 3, б. „в“ и „е“ от ЗОБВВПИ забраняват изрично „откритото носене на оръжие на обществени места“, а така също – „носенето и употребата на оръжие и боеприпаси: в) в обществени заведения за хранене и увеселение; е) при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества“. Тези правила по см. на чл. 338, ал. 1 от НК очевидно не са били спазени и от това са настъпили общественоопасните последици, за чието предотвратяване са вменени съответните задължения и забрани.
Интересен остава въпросът и за това – как изобщо Лазар Влайков продължава да има разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след като медиите оповестиха неговите нееднократни агресивни прояви, демонстриращи явно неуважение към обществения ред.
Така например, на 25.01.2012 г. към 02:00 ч. вечерта, на шосето между с.с. Пошуля и Карабунар, докато Влайков пътувал с BMW-то си към с. Виноградец, трябвало да се размине с насрещно пътуващия автомобил Peugeot на Тодор Стоянов от гр. Пазарджик. И двамата пътували на дълги светлини и се заслепявали, което ги изнервило и спрели, за да се разправят. Стоянов вдигнал намиращ се наблизо прът, а Влайков извадил нож и нанесъл прободни рани на опонента си в областта на гърдите, гърба и краката – от което е причинена средна телесна повреда. Навременната намеса на лекарите, спряла масираните вътрешни кръвоизливи, спасила живота на Стоянов. Деянието е квалифицирано като „неизбежна отбрана“ и срещу Влайков не е повдигнато обвинение.
Друг път, през нощта на 17.02.2008 г. Влайков и негов приятел пребили от бой Иван Стоянов от с. Виноградец, в следствие на което потърпевшият е приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД в гр. София и опериран по спешност заради тежки наранявания по лицето и счупен нос. Дора Пачева (майка на потърпевшия и тогава общински съветник в гр. Септември) споделя пред медиите, че побоят на сина й е нанесен „заради нейния отказ да гласува послушно“ в Общинския съвет.
Очевидно подобни лица се „покровителстват“ от всички нива на системата – и за разрешаването да носят оръжие, и за потулването на техните системни простъпки срещу реда и спокойствието на гражданите, а в някакъв момент – и срещу живота на същите. В името на кого е властта, ако не е „в името на народа“?

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Договорот за пријателство, добрососедство и соработка (Бугарија и Македонија)


(02.08.2017) Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 01.08.2017 г. до голяма степен възпроизвежда подписаната на 22.02.1999 г. Съвместна декларация на тогавашния министър-председател на Република България Иван Костов и тогавашния председател на Правителството на Република Македония Любчо Георгиевски, чиято значимост е потвърдена и с Меморандума от 22.01.2008 г. за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическатa интеграция. Представянето на вчерашното подписване като „историческо“ постижение на дипломацията е пресилено – още повече, че Договорът все още не е влязъл в сила (чл. 13 указва, че същият „подлежи на ратификация съгласно конституционните изисквания на Договарящите страни“ и „влиза в сила на датата на размяна на ратификационните документи на двете Договарящите страни“; което тепърва има да се осъществи от Народното събрание на Република България и од Собранието на Република Македониjа).
Съвременните дипломатически отношения между двете държави стартират на 15.01.1992 г. (около 2 месеца след обявяване независимостта на Република Македония) когато България първа в света я признава официално за независима и суверенна държава. Много скоро след този акт (осъществен от администрацията на президента Желю Желев и от правителството на Филип Димитров, „през главата“ на тогавашния министър на външните работи Стоян Ганев и с хладното неодобрение на Българската социалистическа партия), Русия се вижда принудена също да признае „бившата югославска република“, с което международноправният й статут до голяма степен се закрепва пред световната дипломатическа общественост – независимо от острата неприязън на Гърция и Сърбия. От тогава чак до 1999 г. (когато ВМРО-ДПМНЕ изземва властта в младата република от бившата югославска номенклатура) дипломатическите отношения между нашите страни остават в застой – преди всичко поради спора относно (не)непризнавањето на „македонскот jaзик“ и „македонскиот народ“.
С подписване на Съвместната декларация от 22.02.1999 г. двете страни постигат ключов компромис за уреждане на своите отношения. Бива прието Съвместната декларация да се подпише „на официалните езици на двете държави — на български език, съгласно българската Конституция, и на македонски, съгласно Конституцията на Република Македония“. Тази е сред 12-те формулировки за решаване на „езиковия“ спор, предложени още към 1995 г. от българската страна. Така културно-историческото понятие „език“ се въвежда като конституционно-правно понятие; на тази основа нашата страна признава съществуването на „македонски език“ на територията на Република Македония, но не и на територията на Република България. Решаването на културно-историческия въпрос за езика, който говорят гражданите на двете държави, се отлага за по-благоприятен момент, макар възприетата формулировка да има потенциал да се превърне в предпоставка за цялостно признаване на македонски „език“ и „нация“ в обозримо бъдеще.
Следващият ключов компромис в Съвместната декларация се изразява в това, че „двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга“ и „нищо от македонската Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония“. По този начин македонската страна признава като „българи“ нашите съграждани в Пиринска Македония и се отказа от своите претенции за наличие на „македонско малцинство“ в България. Трябва да отбележим спорния юридически статут на такова признание, тъй като то влиза в противоречие с чл. 49, ал. 1 от македонската Конституция, съгласно която „Републиката се грижи за положбата и правата на припадниците на македонскиот народ во соседните земји и за иселениците од Македонија, го помага нивниот културен развој и ги унапредува врските со нив“.
Независимо от всичко, благодарение на цитираните компромиси Съвместната декларация поставя основа за приятелски отношения между двете държави в областта на културата, търговския обмен, инвестициите, туризма, транспорта и комуникациите, медиите, консулското и правното сътрудничество; и изразява волята им да се въздържат от действия с неприятелски характер, от подривна или сепаратистка дейност, от отправянето на териториални претенции, и да предприемат ефикасни мерки срещу недобронамерена пропаганда, подстрекателство към насилие и омраза във вреда на отношенията им. Никое от горните намерения обаче не се посочва с какво конкретно съдържание ще бъде изпълнено, а още по-малко се дава институционална или оперативна рамка за тяхното действително осъществяване.
Още в деня на подписването на Съвместната декларация са утвърдени редица международноправни актове, каквито продължават да се подписват и в следващите години – за насърчаване на инвестициите, в областта на данъчното облагане, транспорта, енергетиката, сътрудничеството между административни, съдебни и дипломатически органи, откриване на гранични контролно-пропускателни пунктове, културата, образованието и науката, здравеопазването, миграционната политика, борбата срещу тероризма и организираната престъпност, сигурността, европейската и евроатлантическата интеграция. Като цяло обаче отношенията продължават да бъдат обтегнати – преди всичко заради подклажданото недоверие от страна на бившата комунистическа върхушка в двете държави (явяваща се пряк наследник на коминтерновските идеи за разпокъсване на българския народ и несбъдналата се Югославянска федерация на Балканите) и заради упоритото изолиране на Македония от страна на Гърция и Сърбия (отнели значителни части от нейното землище през първата половина на ХХ в. и провели там мащабно обезбългаряване).
Както стана дума, Договорът от 01.08.2017 г. до голяма степен възпроизвежда Съвместната декларация от 22.02.1999 г. – на много места текстът е дословно преписан. И като цяло е лишен от оперативната конкретика, която би гарантирала претворяването му в дела. Това важи с особена сила в областта на енергетиката и транспорта, общите и пожелателни текстове в които бяха лансирани нашироко от медиите като „исторически пробив“ от стран на нашата дипломация. Нищо подобно. Стремежът за свързване на енергийните системи датира безрезултатно още от 2000 г. (споразумението за изграждане на далекопровода „Радомир-Дуброво“), а въпросът за железопътна връзка „София-Скопие“ е направо смешен: строителството й е започнато още през 1873 г. от Османската империя, а днес остава да се довършат петдесетина километра от трасето (главно на територията на Република Македония) – но това не пречи финализирането на проекта да се насрочва към 2027 г. Зад гръмките фрази за „нова страница в отношенията ни с Македония“ прозира очевидното нежелание железопътната връзка да бъде завършена и приведена към експлоатация в разумен срок!
В действителност „новото“ в Договора е съвсем друго – но не получи подобаващо отразяване. Става дума за чл. 8, ал. 2 и чл. 12 от Договора, където се определя „в срок най-късно до 3 месеца от влизането на настоящия Договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи страни [да] създадат Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“, а така също „в рамките на 3 месеца от влизането в сила на този Договор, двете Договарящи страни [да] учредят Съвместна междуправителствена комисия (...) с цел преглед на ефективното прилагане на този Договор, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси“.
Цитираните текстове са насочени към създаването на междуправителствени органи, общи за двете държави, които да се превърнат в инструмент за пряко обсъждане и решаване на нашите противоречия – в областта на културно-историческия спор за „езика“ и „народа“, и относно добросъседските ни отношения по изпълнение на Договора като цяло. Фактът, че този наистина нов момент от Договора не получи подобаващо внимание, е сигнал за неразбиране на неговото значение и потенциал; или по-лошо – може да е израз на отсъстващо реално намерение популистките лозунги за „транспорт“ и „енергетика“ да прерастнат в истински дела. А както проследихме в изложението, развитието на двустранните отношения много лесно може да бъде погребано (отложено) и опитът хора със „заедничката историја, која ги поврзува двете држави“, конечно да го препознаат нивното единство, да бъде провален. Важно е в този смисъл да обобщим, че Договорът сам по себе си няма никаква реална стойност, освен ако предвидените по чл. 8, ал. 2 и чл. 12 Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия и Съвместна междуправителствена комисия не бъдат изпълнени със съдържание. А този въпрос тепърва има да бъде развиван от научните среди и правителствата на двете държави, след като ратификацията стане факт.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Обществото не разбира какво е „Съдебна реформа“, нужна ли е и ако „да“ – защо


(27.07.2017) Агенция „Медиана“ публикува изследване със заглавие „В битката за Съдебната реформа няма добри (отношение към Правораздавателната система)“. Изследването е национално представително за страната, проведено е в периода 12-18.07.2017 г. и включва 1'002 респонденти, разположени в 125 точки. На първо място трябва да отбележим, че изследването разкрива пълната неподготвеност на българското общество в разпознаването на основни конституционни принципи – каквито са тези за Разделение на властите и за Върховенство на закона. А както е известно, без съблюдаване на основните конституционни принципи се подкопават и рухват основите на Демокрацията.
Сред основните изводи от изследването се открояват следните: обществото като цяло (86%) е дълбоко незапознато с това какво всъщност представлява „Съдебна реформа“ (като едва 11% от респондентите се информират активно за случващото се в Съдебната система); призивите за „Съдебна реформа“ преди всичко са увеличили недоверието към Правосъдието (едва 3% считат, че то работи добре); в битката за „Съдебна реформа“ обществото не разпознава „добри“ – сочат се единствено „лоши“ и „още по-лоши“ (едва 7% от респондентите разпознават добри намерения у партии и организации от последните години за осъществяването на действителна Съдебна реформа); конфронтацията между Съдии и Прокурори снижава одобрението и на двете страни, като най-засегнати от това се оказват Съдиите – с оценка Слаб (2,28); но въпреки подчертания негативизъм, до 23% от респондентите все пак считат, че Съдебната реформа вече е в ход (макар и донякъде), и според 20% от тях прекият избор на членове във Висшия съдебен съвет (ВСС) може да подобри работата на Правосъдието.
Като основни проблеми пред Правосъдието респондентите сочат корупцията, политическите и олигархични зависимости, безконтролността и безнаказаността на магистратите. Не се посочват проблеми като безхаберието, некадърността и систематичната негативна селекция; магистратите се разпознават като достатъчно интелигентни – техните грешки и безобразия се приписват като резултат от корупция и натиск, а не като последица от некадърие и безхаберие. Това – макар да не е посочено експлицитно – дава основание да се търси известен кредит на доверие относно вътрешните възможности на гилдиите да адресират своите проблеми и да се еманципират срещу оказвания им политически и корупционен натиск.
Изключително негативно се приема възможността организации на магистрати да бъдат финансирани от чужбина (до 4% от респондентите одобряват това). Получаването на европейско финансиране одобряват до 18% от респондентите. Това поставя законодателната инициатива на ГЕРБ от последните дни в пълен синхрон с обществените настроения. Очевидно обществото не разграничава възможностите за международно сътрудничество на съсловни организации на магистратите от една страна и независимостта на Правосъдието от друга страна. Това ще позволи засилване на национал-популистките тенденции за ограничаване дейността на магистратските организации (и по-специално – на Съюза на съдиите в България (ССБ), което беше разпознато като изключително тревожен симптом от редица европейски партньори – бел. www.Advocati.org).
Общественото мнение е изключително радикализирано и лишено от разбиране на принципите за Разделение на властите и за Върховенство на закона. До 65% от респондентите одобряват идеята съдилищата да бъдат подчинени на Изпълнителната власт (!) и „министърът на правосъдието да може да наказва и уволнява Съдиите, които издават неправилни присъди“. Около 16% от респондентите одобрява дори идеята Съдът и Прокуратурата да преминат на пряко подчинение (!!!) на министър-председателя Бойко Борисов (като едва 56% са против това). Констатира се влечение от идеи за „силна ръка“, за „народно правосъдие“ или дори за „народен съд, наказващ „виновните“, които правото не може да накаже"!
В масовите обществени нагласи „Съдебната реформа“ се изразява в следните „мерки“: оставка на всички (каквото и да означава това); съд („извънреден“, „специален“, „народен“) за всички; откриване на „чисти“, „светли“, „некорумпирани“ и „независими“ магистрати (които да заменят всички останали); контрол и санкции спрямо магистратите (в т.ч. и от страна на Изпълнителната власт). В светлината на цитираните „мерки“ едва около 33% от респондентите признават, че не знаят какво трябва да се направи, а 10% застъпват, че вместо радикални действия е необходимо постепенно усъвършенстване на системата. Подобни данни разкриват изключително опасния потенциал за радикализация на обществото и осъществяване чрез него на „реформи“, наподобяващи концентрацията на цялата власт в Република Турция от последните месеци.
Като основен извод Агенция „Медиана“ посочва необходимостта „юристите да предложат на обществото (а не обратното!) ясна и разбираема идея за „Правосъдна реформа“, в основата на която да е изчистване на Съда и Прокуратурата от „черните овце“, вътрешен контрол и намаляване на политическата и корпоративна зависимост“. Въвличането на общественото мнение (общественото недоволство) като форма на натиск спрямо магистратите за реформиране на Съдебната система се разпознава като позитивен фактор. Заедно с това обаче се изразява изключително притеснение от крайните и радикални възгледи, които представят обществото като напълно неподготвено да изрази разумно мнение относно механизмите на Съдебната реформа – „защото първите жертви на обществено приветстваната „Правосъдна реформа“ ще бъдат самите магистрати, правото и обществото като цяло“!
Оригинално изследването може да се види на този адрес:
http://www.mediana.bg/download-analysis/DOCLAD_pravosudie_2017_for_the_press_1.doc

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Позиция на осем търговски камари по отношение на Съдебната реформа в България


(04.07.2017) Въпреки опитите за медийно заглушаване на случая, обществено достояние стана Позицията на осем международни бизнес-камари от по отношение на Съдебната реформа в България, изпратена в Отворено писмо до президента Румен Радев, председателя на Народното събрание (НС) Димитър Главчев, председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Комисията по правни въпроси при НС Данаил Кирилов, ръководителя на Преставителството на Европейската комисия (ЕК) в България Огнян Златев, министър-председателя Бойко Борисов, заместник министър-председателя Екатерина Захариева, минситъра на правосъдието Цецка Цачева.
В позицията се настоява за Съдебна реформа, гарантираща пълна и действителна независимост на Съда от прокурорски и политически вмешателства във Висшия съдебен съвет (ВСС); гарантиране на отчетност и отговорност на Прокуратурата, в т.ч. съдебен контрол на досъдебното производство (което понастоящем е изяло в безконтролните прерогативи на Държавното обвинение); засилване правомощията и отговорностите на прокурорите, и ограничаване намесата на административните ръководители и висшестоящите прокурори в работата по конкретни прокурорски преписки; предприеане на мерки за решаване на делата в разумен срок, чрез ефективно и неподлежащо на манипулиране случайно разпределяне на делата; въвеждане на действащо Електронно правосъдие; модернизиране на юридическото образование като гарант за действителна Съдебна реформа.
Позицията е подписана от вицепрезидента на Канадско-българската бизнес-мрежа за България и Европа Алекс Нестор, заместник-председателя на Британско-българската бизнес-асоциация Омуртаг Петков, вицепрезидента на Американската търговска камара в България Венислав Йотов, заместник-председателя по правни въпроси и маркетинг на Конфиндустрия Мария Нецова, представляващата Търговския отдел при Австрийското посолство и Advantage Austria София Добра Славкова, и.д. председателя на Норвежко-българската бизнес-група Дейвид Хемпсън, представляващите Българо-швейцарска търговска камара и Френско-българската търговска и индустирална камара.
Цитираната позиция е безпрецедентен международен апел пред властите в България да положат действителни усилия за осъществяване на Съдебна реформа в интерес на Правосъдието. Липсата на такава действителна реформа е схваната от търговските камари като „една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България, привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на равни условия за всички икономически оператори – чуждестранни инвеститори или български предприемачи, независимо дали настоящи или потенциални“ – което мотивира международните бизнес-организации да изразят своята позиция, с която застават на страната на Върховенството на правото. Поради нейната актуалност в контекста на практическия отказ (и неспособност) на правителството да осъществи подобна реформа, представяме Позицията в цялост.
ПОЗИЦИЯ
По отношение на Съдебната реформа в България
Известно е, че в най-голям обществен интерес и от значение за правилното функциониране на икономиката е България да има същинско разделение на властите и, наред с това, независими, безпристрастни и ефективни съдилища и прокуратура, които да служат първо и най-вече в полза на обществото. Алтернативата на този модел е институционална система, която не се ръководи от правото, а от наглед произволни действия на властимащите.
На 25.01.2016 г. вече заявихме своята позиция*, изпращайки писмо до българските власти в този смисъл. Сега бихме желали да потвърдим отново своята позиция. Твърдо убедени сме, че липсата на безпристрастен и ефективен Съд и Прокуратура безспорно се явява една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България, привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на равни условия за всички икономически оператори – чуждестранни инвеститори или български предприемачи, независимо дали настоящи или потенциални. Следователно, като представители на някои от най-големите международни инвеститори в България, но и на множество местни, български компании, наш дълг е да заявим своята позиция и да направим така, че гласът на бизнеса да бъде чут по въпроса за Съдебната реформа в България.
Водени от горните съображения, изразяваме своята подкрепа за общите принципи, залегнали в основата на заключенията и препоръките в Доклада за независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен под егидата на Службата за подкрепа за структурни реформи на ЕК и оповестен на 20.12.2016 г. Приветстваме важните стъпки, предприети с изменението на Конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ) през 2015 и 2016 година. Въпреки това оставаме твърдо убедени, че тези изменения са само началото, тъй като те не адресират някои от основните будещи тревога въпроси.
В действителност, реформата на Съдебната система в България далеч не е завършена. Този процес трябва да продължи с дължимото сериозно и отговорно отношение, поради простата причина, че се явява фундаментална предпоставка за постигането на истинско благоденствие за българската нация — първостепенно и неотменимо условие, което не търпи повече компромиси. По-долу застъпваме някои от най-важните елементи, които вярваме, че трябва да са основополагащи за една истинска и пълна Съдебна реформа, която би била от изключителна полза за българската икономика и общество:
Независимост на Съдебната власт
Всички участници в политическия живот декларативно отстояват, че Съдебната власт трябва да бъде независима, но липсва достатъчно силна политическа воля за съществяване на така необходимите реформи, които да гарантират, че съдиите са изцяло неподвластни на политически натиск. В допълнение, Прокуратурата не трябва да има каквато и да е роля (в рамките на Пленума) относно решенията, свързани с кариерното развитие на съдиите и организацията на дейността на съдилищата. Въпреки, че миналогодишната реформа и по-конкретно разделянето на ВСС на 2 колегии, е безспорен напредък, в крайна сметка податливостта на Съдебната система на политическо влияние се корени в самата структура на Съдебната колегия, в която квотата на политическите назначения остава прекалено силна и не възпира оказването на неправомерно влияние. Не беше направена последната и решаваща стъпка за предоставяне на пълна и неоспорима автономност на съдиите. Вместо това, каналите за потенциално политическо влияние остават отворени, а недопустимата ситуация, при която по определени въпроси съдилищата могат да бъдат поставени в положение на зависимост от членовете на ВСС от Прокурорската квота (чрез Пленума на Съвета), продължава да е налице, независимо от постигнатото съглашение между основните политически партии за обратното**.
Апелираме за предприемане на действия, които да гарантират пълната независимост на Съдебната власт по всички институционални въпроси и да елиминират възможните механизми както за политическо влияние, така и за натиск върху Съда от страна на Прокуратурата чрез предприемане на необходимите последни стъпки за завършване на Съдебната реформа в нейната цялост.
Прозрачност и отчетност на Прокуратурата
Един от основните проблеми, свързан с последните промени по Съдебната реформа е обстоятелството, че Прокуратурата на практика бе оставена без контрол, както преди. Безусловно подкрепяме независимостта на Прокуратурата, но желаем да подчертаем, че действителното Разделение на властите трябва да почива на система от ефективни механизми за взаимен контрол и баланс, както и, че в едно наистина демократично общество не следва да съществува независимост без отчетност, тъй като това подкопава самите устои на демокрацията. Дълбоко обезпокоени сме от липсата на достатъчно отчетност на българската Прокуратура пред обществото — обстоятелство, поради което действията й биват възприемани като зависими от потенциално произволни решения на едно или друго лице. На практика почти никъде другаде в Европа Прокуратурата не е независима не само в осъществяването на своята рутинна дейност, но и от самата държава и обществото, на които е призвана да служи. Вярваме в необходимостта от провеждане на широк обществен дебат относно евентуалното изваждане на институцията от структурата на Съдебната власт и установяването на механизъм за нейната отчетност пред Изпълнителната и/ли Законодателната власт (например чрез по-нататъшна децентрализация, вменяване на задължения за докладване и налагане на реални санкции в случаи на разследвания, които могат да бъдат окачествени като произвол), което в крайна сметка да гарантира отчетността на институцията пред обществото.
Липсата на механизъм за съдебен контрол върху прокурорските решения в досъдебна фаза, в съчетание с липсата на реална отчетност на Прокуратурата, са съществена причина за широко разпространеното усещане за беззаконие и безнаказаност, подкопаващо устоите на българското общество, и за това България да изостава в редица обществено-икономически аспекти в сравнение с други държави-членки на ЕС от Източна Европа. Водещите принципи на организация на Прокуратурата следва да бъдат функционална независимост, ефективност, последователност (в решенията на Прокуратурата) и прозрачност, и не на последно място – отчетност – като обединяващ елемент. В това отношение, публикуваният на 20.12.2016 г. Доклад на експертите от Службата за подкрепа за структурни реформи на ЕК*** съдържа изключително полезни предложения, които следва да бъдат доразвити.
Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) и Наказателният кодекс (НК) трябва да бъдат осъвременени, като на Прокуратурата бъдат предоставени по-широки правомощия, но и вменена отговорност, в съчетание с по-голяма вътрешна и структурна автономност и действащи механизми за отчетност. Това е безспорно необходима предпоставка за успешното наказателно преследване на престъпни деяния, особено на корупционни престъпения от висок обществен интерес, но също така например и на всички видове измами, особено такива, свързани със злоупотреби с Търговския регистър (ТР) и с разпоредби на Търговския закон (ТЗ). Не трябва да забравяме, че голямата власт неизменно върви ръка за ръка с голяма отговорност. Необходимо е в рамките на самата Прокуратура да бъдат приети публични (доколкото е възможно) вътрешни насоки и правила, на които да бъдат подчинени всички прокурорски решения. Те следва да заменят остарелия и на практика произволен принцип на „вътрешното убеждение“ на прокурорите, което ще гарантира реална прозрачност и последователност на прокурорските решения. Необходимо е да се въведат институционални гаранции, за да бъде осигурена независимостта на редовите прокурори и възможността те да направляват разследванията на основата на обективна преценка на фактите, като указнията и намесата на административните ръководители и висшестоящите прокурори да бъдат ограничени до гарантирането на ефективно и последователно правоприлагане.
Повишаване на ефективността и ефикасността на съдебния процес
Уверени сме, че неприемливото, но наблюдавано в неизброими случаи забавяне в досъдебна и съдебна фаза, е особено остър проблем, който подкопава функционирането на системата като цяло. В допълнение, общият принцип на случайно разпределение на делата както в Прокуратурата, така и в Съдилищата трябва да бъде укрепен чрез по-голяма вътрешна отчетност и прозрачност, за да се гарантира, че разпределянето на делата не може да бъде манипулирано – гаранция, която е абсолютно необходима за една справедлива и ефективна Съдебна система.
Електронно правосъдие и реформа на правното образование
Ние сме убедени и нашите правни експерти са единодушни, че разработването и въвеждането на истинска система на Електронно правосъдие и модернизирането на правното образование в България и подобряване на неговото качество са абсолютно необходими, за да бъде Съдебната реформа наистина всеобхватна и успешна.
Ние не сме експертите, които могат да отправят конкретни препоръки и предложения към участниците в политическия процес относно това дали и какви конституционни промени са необходими, или относно начина за осъществяване и завършване на една истинска реформа на Съдебната власт. Наш дълг, обаче, е да работим непоколебимо за изграждането на среда на действителна правна сигурност и предвидимост, справедливост и равно третиране на всички инвеститори и предприемачи — среда, в която дори онези, които само мечтаят да създадат свой бизнес, вярват, че опитът да направят това си струва, и в която правната система подкрепя техните усилия, а не издига препятствия пред тях в услуга на малцина. За тази цел България се нуждае от независима, ефективна и прозрачна Съдебна система, способна да раздава равнопоставено правосъдие за всички, в съответствие със законите на нашата страна. Реформата на Съдебната система е в основата на всички останали реформи. Нейното осъществяване и завършване ще повиши потенциала за икономически растеж на България и ще допринесе за реален просперитет и справедливост за българското общество.

____________
* позицията от 25.01.2016 г. е подписана от председателите на 10 търговски камари в България на западноевропейски държави и САЩ с общ обем инвестиции в страната ни €20'000'000'000 за последните 20 години (Американската търговска камара, Бизнес клуб Белгия-България-Люксембург, Британско-българската бизнес-асоциация, Българо-швейцарската търговска камара, Германо-българската индустриално-търговска камара, Италианската търговска камара в България, Камарата на испанската промишленост и търговия в България, Конфиндустрия България, Френско-българската търговска и индустриална камара, и Холандската търговска камара в България), обявили се за истинска Съдебна реформа в духа на приетата само преди година Актуализирана стратегия за продължаване на Съдебната реформа;
** т.нар. „исторически компромис“ от 23.07.2015 г. беше осъществен под натискана Движението за права и свободи (ДПС), в следствие на което от първоначалните предложения на тогава председателствувания от Радан Кънев Реформаторски блок (РБ) се възприе разделянето на ВСС на Съдийска и Прокурорска колегия, въвеждането на преки избори за магистратската квота, засилване правомощията на Инспектората при ВСС и въвеждане на ограничена конституционна жалба за Висшия адвокатски съвет (ВАдвС); за сметка на това от списъка с предложените конституционни промени отпаднаха твърде важните за Съдебната реформа съотношения между политическата и магистратската квота във ВСС, исканото намаляване на мандата на ВСС и въвеждането на задължителен явен вот при гласуване във ВСС;
*** в доклада от 20.12.2016 г. Службата за подкрепа за структурни реформи към ЕК изрази готовност да изпрати в България експерти, които да подпомагат страната ни с независима експертиза за дейността на Прокуратурата и при необходимост – за актуализиране на политиките в областта на наказателното производство и функционирането на Държавното обвинение

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Очевидно бездействие на системите ни за сигурност и за борба с престъпността


(23.06.2017) Едва ли остана човек в страната, който да не е чул за инцидента от 01.06.2017 г., при който в района на гр. Берковица са били премахнати два от болтовете, закрепващи лявата задна джанта на служебния автомобил на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Лозан Панов за носещата главина, а другите три болта от главината са били разхлабени – с което са създадени условия колелото да се откачи в движение и е бил застрашен животът и здравето на пътниците в автомобила.
Впечатление прави обстоятелството, че Националната служба за охрана (НСО), чиято собственост е автомобилът, е затаила съобщаването на инцидента в продължение на 6 /шест/ дни и е изпратила материалите по компетентност на Военно-окръжната прокуратура (ВОП) в гр. София едва на 07.06.2017 г. – ден, след като Прокуратурата се е самосезирала по случая заради публикация в електронното издание на „Правен свят“ ЕАД със заглавие „Колата на НСО, ползвана от Лозан Панов, с развити болтове“.
По случая е заведена Прокурорска преписка с вх.№926 от 2017 г. на ВОП-София, разпределена на прокурор полк. Спас Илиев. Същият, след като се запознал с материалите по преписката, установил, че е „деянието не съставлява престъпление“ и с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.06.2017 г. прекратил преписката.
Без да заставаме на чиято и да било страна, твърдим, че в разглеждания случай без съмнение престъпление има – и това няма как да бъде прикрито. Налице е деяние или по чл. 340, ал. 1 от НК (ако някой действително е развил болтовете на Лозан Панов), или такова по чл. 326, ал. 1 от НК (ако Лозан Панов е вдигнал лъжлива тревога).
Чл. 340, ал. 1 от НК предвижда „който повреди (...) автомобил (...) и с това създаде опасност за живота на другиго (...), [да] се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години“. Очевидно Законодателят е възприел тези деяния като особено тежки престъпления – и това не е случайно; всеки шофьор ще потвърди, че развиването на болтове от джантата може да доведе до много жертви и материални щети – застрашени са не само пътуващите в конкретния автомобил, но и всеки друг участник в движението, оказал се в този момент на местопроизшествието. Независимо дали някой си е направил „майтап“ или съвсем сериозно сплашва председателя на ВКС, деянието му създава реална опасност – следователно е съставомерно.
Чл. 326, ал. 1 от НК предвижда „който предава (...) неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, [да] се наказва с лишаване от свобода до 2 години“. Ако никой не е развил болтовете, като единствен възможен извод остава този, че Лозан Панов и неговият шофьор лъжат – вероятно за да внушат на обществото, че председателят на ВКС е обект на заплахи от някакви задкулисни противници. Чрез предаването на неверни знаци за тревога относно несъществуваща опасност компетентните органи се отклоняват от работата им по предотвратяване на действителни опасности – и това прави подобни деяния също съставомерни.
Тъй като и двете деяния са престъпления от общ характер, чл. 46, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) задължава Прокуратурата да предприеме мерки за разследването им и да установи кое от двете в действителност е извършено; респективно, да идентифицира и привлече към наказателна отговорност виновните лица.
Вместо да изпълни задълженията си по закон, обаче, Прокуратурата замете безцеремонно случая, като си позволи да манипулира експертни становища и да застъпва неистинното твърдение, че болтовете могли да се развият сами под въздействието на вибрациите от неравностите на пътя и от центробежните сили, образувани при завоите; като пропусна да отбележи, че болтовете действително могат да се развият от самосебе си под такива въздействия, но само ако предварително не са били затегнати съгласно изискванията, респективно – ако предварително някой ги е разхлабил. Показателно е обстоятелството, че Прокуратурата пропусна тази ключова подробност от полученото експертно становище (за което изобщо нямаше да узнаем, ако „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД (оторизиран дистрибутор на „Мерцедес“) не бяха разкрили цитирания пропуск със свое официално опровержение).
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Национална служба за охрана (ППЗНСО), службата „осъществява обслужване, ремонт, съхранение, ежедневен контрол на техническото състояние и периодични технически прегледи на автомобилите“, предназначени за специализиран превоз на висши държавни служители (какъвто е и Лозан Панов). Задължителният ежедневен контрол на техническото състояние на автомобилите включва всички основни моменти по изправността на превозното средство, които дори и най-обикновеният шофьор ще посочи: състояние на четирите колела, наличното масло, светлини, спирачки. Проверка на автомобилите за специализиран транспорт се осъществява всеки ден от техническия персонал в сервизите на НСО преди издаването им за осъществяване на специализиран превоз, а така също – от самия шофьор, непосредствено преди да тръгне на път. Не звучи убедително това никой от служителите да не е забелязал липсата на два от болтовете и отхлабването на останалите три; още повече, че това не би могло да се случи бързо и не би могло да се случи само на едно от колелата (ако възприета от Прокуратурата версия отговаряше на истината).
Защо НСО притаява случая толкова дълго време, преди да подаде материалите на Прокуратурата? Защо Прокуратурата от своя страна не предприема дължимите действия за установяване на това кое от двете възможни престъпления е извършено? И защо прокурор полк. Спасов премълчава такава ключова част от полученото експертно становище?

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Юристи поискаха оставка на Цецка Цачева след изказвания за Съдебната реформа


(14.06.2017) След като кандидатът за народен представител Цецка Цачева беше изместена заради преференциален вод (включително чрез феномена „11/11“) от листата на ГЕРБ в гр. Плевен и не можа да стане народен представител, без много обяснения получи компенсиращо назначение като министър на правосъдието. В това свое качество почти веднага прояви отношение и към настояването на много юристи (сред които председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов) да бъде осъществена действителна Съдебна реформа, насочена ефективно към гарантиране Върховенството на закона.
Позицията си Цецка Цачева е изразявала още през 2016 г. (тогава като председател на Народното събрание), на фона на безпрецедентни проверки от страна на европейските ни партньори спрямо българската Прокуратура и упорит отказ от страна на властите в България да следват конкретни препоръки за реформиране на Правосъдието. Тогава Цачева обяви тържествено по време на работно посещение в Китай, че България вече има „реформирана съдебна система“. Повод за гордото изказване беше осъщественото в рамките на т.нар. „исторически компромис“ номинално разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегии, които обаче продължават да вземат ключовите си решения на съвместен пленум. По същество не беше реформирано нищо съществено – което беше и целта на всичките водещи политически сили (с изключение на няколко маргинализирани политически лица).
Независимо от горното, вече като ресорен министър, Цецка Цачева отново направи изказване относно усилията да бъде осъществена действителна Съдебна реформа. Този път повод за изказването й беше публичната позиция на Лозан Панов (явяващ се като председател на ВКС един от т.нар. „тримата големи“ – най-важните лица в Съдебната система на България). Позицията на Панов беше насочена към настояването за провеждане на наистина демократични и свободни избори сред магистратите за представители във ВСС (който орган взема всичките ключови решения относно назначаването, развитието, дисциплината и освобождаването на съдии, прокурори и следователи), и от настояването му за провеждане на истинска Съдебна реформа.
Повод за изказванията на Панов (освен потъпкването на Съдебната реформа чрез „историческия компромис) са многобройни индикации за манипулиране на вота сред съдиите – чрез „предварително“ провеждане на някои от Общите събрания – преди изобщо процедурата да е стартирала, упражняване на административна принуда спрямо съдиите в посока подкрепянето на конкретни кандидати, раздаване на листчета с имената на предпочитани кандидати от административните ръководители на съдилищата и други.
На призива на Панов към съдиите „да се вслушаме в съвестта си, която винаги знае правилните отговори“ и тези към политиеските сили за осъществяването на действителна Съдебна реформа, министър Цачева отговори: „Ако някой желае тези правила да бъдат променени, нека да се заяви като кандидат или присъстващ в законодателната власт“. По този начин тя (която сама беше изхвърлена чрез преференции от избирателите и не можа да стане народен представител), прави недопустим опит като министър да „монополизира“ правото на позиция относно развитието на страната ни в полза на собствената й партия. Срещу такъв опит застава група юристи, които излязоха с Отворено писмо, в което настояват за незабавна оставка на министър Цачева. Представяме Отвореното писмо както следва:
До г-жа Цецка Цачева
Министър на правосъдието
и Председателстващ Висшия съдебен съвет
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаема госпожо Цачева,
Всеки от подписалите настоящото искане е юрист с професионални познания, продължителен опит и определено мнение по необходимостта от реформа на българското правосъдие. Каква следва да е тази реформа, за да се осигури справедлив съдебен процес за гражданите в съответствие с приетата от Народното събрание концепция, е експертна тема. От публичните Ви изказвания за състоянието и бъдещето на реформата на съдебната система и коментарите Ви за опитите на председателя на Върховния касационен съд да предизвика сериозното им обсъждане на най-високо равнище, оставаме с впечатлението, че възгледите Ви за разделението на властите и тяхното взаимно възпиране, за върховенството на закона и независимостта на съда изглежда не съответстват в пълна степен на смисъла, който съвременното демократично общество придава на тези понятия.
Изненадани сме от факта, че изразените от Вас позиции по необходимостта от съдебна реформа са противоположни на застъпваните в чужбина мнения на г-жа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи относно стремежа на страната да извърши препоръчаните в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка от ЕК на ЕС промени. Считаме, че реформата на съдебната система е преди всичко вътрешен обществен въпрос, който засяга всички български граждани. Осигуряването на справедлив съдебен процес и върховенство на закона в Република България е процес, който не следва и не може да бъде политизиран или ограничен до мандата на определени лица, или управлението на една, или друга партия, защото гражданите на демократичните общества следва всякога да имат достъп до независим съд и закони, пред които всички са равни. Справедливостта, от която всички се нуждаем, няма политически цвят и не може да бъде осигурена само от законодателя в рамките на мандата на една или друга партия.
Припомняме Ви, че според българския Закон за нормативните актове (ЗНА) законопроектите подлежат на задължително обществено обсъждане. Независимо от това дали споделяме конкретните предложения за промени, ние не виждаме кой друг, ако не съдиите, са компетентни да формират мнение и предлагат промени в тази област, както и да участват активно в обсъждането им. Намираме за крайно неуместно изказването Ви, че „ако иска промени, г-н Панов следва да се кандидатира за депутат“. По този повод Ви припомняме, че през 2016 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди Унгария за нарушение на свободата на изразяване на бившия председател на унгарския Върховен съд – г-н Андраш Бака, поради реакцията на властите по изразени от него критики към предприетите законодателни реформи. В това решение ЕСПЧ подчерта, че „темата за функционирането на съдебната система е от обществен интерес и че дебатът по нея е защитен от чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Дори даден проблем да има политическа окраска, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде обезкуражен съдия да прави изявления по въпроса. Нещо повече, предсрочното прекратяване на мандата на г-н Бака е имало безспорен „смразяващ ефект“ и е можело да обезкуражи съдиите да участват в общественото обсъждане на законопроекти и да изразяват становище по въпроси, свързани с независимостта на съда“. В резолюцията си от 17.05.2017 г. Европейският парламент се позова на това решение и изрази опасение за системна заплаха за принципите на правовата държава в Унгария, като призова Съвета да задейства чл. 7 от Договора за Европейски съюз (ДЕС)*. Със съжаление констатираме, че тези обстоятелства като че ли не са били напълно осмислени.
По наше убеждение, ролята на министър на правосъдието е да свързва изпълнителната и съдебната власт, а не да ги противопоставя, или да злепоставя представители на коя да е от тях, а ролята на Висшия съдебен съвет, който Вие председателствате, е да осигурява и брани независимостта на съдебната власт, а не да пренебрегва мнението и достойнството на нейните представители.
Като считаме, че публичните Ви изявления са несъвместими с тези функции,
НАСТОЯВАМЕ ЗА НЕЗАБАВНАТА ВИ ОСТАВКА.

Във връзка с цитираното Отворено писмо е образувана online-петиция, която може да бъде подкрепена на този адрес:
https://www.peticiq.com/176629
____________
* чл. 7 от ДЕС дава възможност на Съвета „да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава-членка на ценностите, посочени в чл. 2**“, „да отправи препоръки към нея“ и „да вземе решение за спирането на някои права, произтичащи от прилагането на Договорите по отношение на въпросната държава-членка, включително правото на глас на представителя на правителството на тази държава-членка в Съвета“;
** чл. 2 от ДЕС на свой ред определя, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава“.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Лозан Панов към съдиите: Изборите, които ще направим, ще разкрият кои сме ние


(10.06.2017) Днес се проведе Общо събрание на съдиите, в което те трябва да изберат чрез пряко гласуване членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), натоварен с решаване на кадровите въпроси на магистратите – тяхното назначаване, кариерно развитие, дисциплинарна отговорност и освобождаване от длъжност. ВСС е особено важен, тъй като той представлява „буферът“ между Съдебната власт и останалите власти в държавата, на които не трябва да се позволява да накърняват независимостта и стабилността на Правосъдието.
Общото събрание беше открито в 11:00 ч. от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който произнесе кратка реч. Поради особената й актуалност, цитираме речта по-долу. Показателна е последвалата реакция на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев (един от основните противници на Панов във ВСС), който се обърна към съдиите с думите: „Не позволявайте да ви убеждават, че системата не работи! Тя има пропуски, но работи. Не позволявайте да ви казват, че трябва да ви лекуват от цироза“. Оставяме на читателите да преценяват изразените позиции и това как и доколко работи Съдебната система. Следва речта на Лозан Панов:
Уважаеми колеги, представителите на дипломатическите мисии и гости! Преди да пристъмим към същинската част на днешния ден, искам да споделя с вас някои неща, които считам за важни. Ще бъда кратък.
Ще започна с ниското доверие в Съдебната система, тъй като причините за това недоверие се крият до голяма степен и в самите нас. Не можем да продължаваме да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Царят отдавна е гол, макар, че години наред едни от най-високопоставените субекти в Съдебната власт ахкаха от възторг пред неговите одежди.
Престои най-важният избор, който ще определи до голяма степен състоянието на Съдебната власт през следващите пет години.
Ако Съдът е „черният дроб“ на обществения организъм, това означава, че българското общество страда от тежка форма на цироза. Оздравителният процес минава през връщане на доверието в справедливостта, но преди това ние съдиите трябва да докажем, че сме способни да се борим с несправедливостта. В общ интерес е да посочим ясно и категорично онези магистрати, които са компрометирани. Но за тази цел на първо място трябва да създадем такива условия за работата им, при които техните морални и професионални грешки да изпъкват; защото сега доста често са маскирани от превъзхождащите ги по численост и качество недостатъци на законодателството и условията на работа. Ако бъдем честни, ще трябва да си признаем, че организацията на Съдебната система не е създала предпоставки за възникването на онези недопустими явления, срещу които ние сме призовани да се борим.
Изумен съм от единодушния политически отказ, дори от дебат, да бъде създадена онази законова рамка за българското правораздаване, при която моралните и професионалните грешки на съдиите да могат да изпъкват. А това означава, че каквито и да са критиките срещу Съдебната система, нейните недостатъци са най-доброто извинение на политиците, че нещата не вървят – а не защото Съдебната система не работи. Затова и отказват да я оправят – защото тя винаги е била най-удобната изтривалка. Разбираемо, че мнозинството от политическия елип изпитва напълно основателен страх от една сериозна и работеща Съдебна система – която би била непримирима спрямо техните неправомерни деяния, много от които отдавна са известни на обществото. Нека припомня в тази връзка какво е казал Буров* към депутатите: „Господа, дайте пари да построим затвори, защото един ден всички ще лежим в тях“.
Затова и преди година и половина с някои от вас, провокирани от неслучилите се промени в Конституцията, решихме, че е крайно време да излезем и да кажем, че не сме съгласни с това, което се случва; че то не е полезно нито за нас, нито за гражданите; и за да призовем от гражданското общество да поиска от политиците тази реформа да се сучи. Тогава ние направихме голяма крачка и пречупихме в себе си убеждението, че мястото ни не е на улицата. Оттук нататък всяко връщане назад няма да говори добре нито за нас, нито за това, с което сме се захванали.
Сигурно мнозина ще се съгласят с мен, че през годините неогласените, но съществуващи ограничения в системата все повече нарастваха. В отровния климат, в който работим, да устояваш свободната си воля, се превърна в голямо изпитание. Медийните бухалки, които далече не служат на обществения интерес, са предизвикателство за силата на характера на всеки един магистрат. Цялата тази истерия безспорно създава усещането за контрол. А когато имаш усещане, че те контролират отвън, ти сам започваш да си налагаш автоцензура. В това е нашата драма. Съдията е независим по Конституция. Съдията е независим във вътрешното си убеждение, което се оформя по проверим в мотивите към актовете начин. Съдията трябва да работи свободно и спокойно. Свидетел съм как хора, които влизат и остават в системата, треперят, че в случай на критика към тях има опасност да си загубят работата.
Съдиите по силата на Основния закон са независими и несменяеми, а това е напълно достатъчно да работим смело по съвест. Именно страхът, който се усеща в системата, е причината редица отговорни фактори да се упражняват върху гарантирането ни на още по-голяма независимост, а след това шумно обявяват, че са направили реформа. Парадоксът е в това, че непоносимият макроклимат задушава съдията, но пък е толкова харесван от системата.
Всичко, което се случва, започна да прилича на онази история с камилата в пустинята. Голям керван преминава през пустинята, достигнали оазис, в който решили да нощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достига. А никой не искал да стои и да пази незавързаната камила. Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и през нощта прекарали спокойно. На сутринта отвързали камилите, всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо вързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала. Изводът от тази история е, че свободата не е в това, което ни заобикаля, а в това, което чувстваме. Още Гьоте беше казал, че „няма по-безнадеждно поробени от тези, които погрешно вярват, че са свободни“.
Голяма мода е да се говори за корупцията в Съдебната система – разбира се не без основание. Но дали некомпетентността не е тази, която създава най-подходяща среда за развитие на корупцията? Обезпокоителен е фактът, че през годините качеството на правораздаване все повече намалява. Но колкото и по-компетентни хора работят в една система, толкова по-некорумпирани са те. Най-лесната плячка за корупционните практики винаги е бил некомпетентният магистрат. Бедата е, че в Съдебната система посредствеността получава тлясък нагоре. И това е нашата голяма драма.
Време е да си кажем истината, за да можем ясно и категорично да стигнем до най-важния консенсус – в каква система искаме да правораздаваме. Време е да се обединим и да се почувстваме общност, защото в общността може да намерим сили да се справим с предизвикателствата. Но каква общност да създадем, когато допускаме да ни разделят; на София, на апелативни райони, на върховни, на окръжни съдии, на общи, на административни съдии и на какво ли още не? Истинска общност може да създадем само, ако се обединим зад ценности, които да отстоява всеки един от нас. Нека не допуснем да властват над нас с принципа „разделяй и владей“! Кой всъщност печели от това?
Отговорът, струва ми се, че всички ние го знаем. Следващият Висш съдебен съвет (ВСС) е този, който ще се изправи пред всички тези предизвикателства. Какви хора ще решават нашите проблеми, зависи от нас. Или както казва Дъмбълдор от Хари Потър: „Не нашите способности показват това, което сме всъщност. А нашият избор“. Всъщност изборите, които ще направим, ще разкрият кои сме ние и кои са ценностите, които споделяме. Пожелавам на всички участници в днешното Общо събрание една благотворна работа и ви моля да се вслушаме в съвестта си, която винаги знае правилните отговори. Другото би било обида за всеки един от вас. Запазете достойноството на българския съдия! От вас зависи!

____________
* Атанас Буров (1875–1954) – виден български банкер и финансист; дългогодишен народен представител, министър и дипломат; една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ в.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Четири политически партии: Недопустим лобизъм, злоупотреба с власт и корупция


(27.05.2017) Вчера партии от демократичната общност на България, които настояват за осъществяването на действителна Съдебна реформа за гарантиране Върховенството на закона (БЗНС, „Движение Да България”, ДЕОС и „Зелените“) изпратиха съвместно писмо до Франс Тимерманс, първия вицепрезидент на Европейската комисия (ЕК) и посланиците на страните-членки на ЕС.
В писмото си цитираните политически сили алармират за силно обезпокоителните събития в сферата на Правосъдието в страната ни и за негативните тенденции от последните седмици, които са определени като „горчив плод на неосъществената Съдебна реформа“. В ескалацията на тези тенденции четирите партии идентифицират „сериозен риск от ново ниво на криза за българската демокрация и за конституционния ред“. Поради особената му актуалност, представяме писмото по-долу в цялост:
ДО ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Г-Н ФРАНС ТИМЕРМАНС
ПЪРВИ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ
Посланиците на страните-членки на Европейския съюз
Уважаеми Господин Вицепрезидент, Ваши Превъзходителства,
От името на политически и граждански организации, представляващи стотици хиляди български и европейски граждани, споделящи фундаменталните ценности на Европейския съюз за гарантиране на върховенството на правото, демокрацията и правата на човека, обединени от националната кауза за пълноценна и по-дълбока европейска интеграция на страната, се обръщаме към вас във връзка с ред силно обезпокоителни събития в сферата на правосъдието в страната ни. В последните седмици, ред негативни тенденции, които бяха оставяни твърде дълго без адекватна реформа, силно ескалират и пораждат сериозен риск от ново ниво на криза на българската демокрация и конституционен ред.
Следващите месеци са решаващи за съдебната реформа, тъй като предстоят ключови избори за нов състав на Висш съдебен съвет (ВСС) и за председател на Върховния административен съд (ВАС). В зависимост от това какви хора поемат лидерството в тези два ключови за съдебната власт и конституционния ред институции, ще се определи дали в следващите пет, съответно седем, години ще има реална реформа или, напротив, ще наблюдаваме още по-силно и вероятно необратимо свличане към захват на държавността от организираните корупционни лобита. Събитията от последните месеци не оставят никакво съмнение, че се върви към негативния сценарий.
На първо място, изключително притеснение буди подготовката за изборите на професионалната квота във ВСС. Съгласно последните изменения в Закона за съдебната власт за първи път предстои да се приложи прекият избор на принципа „един магистрат – един глас“, както и да се приложи специално разработена електронна система, която дава възможност магистратите да гласуват по свой избор или присъствено, или дистанционно. Свободното формиране на решението на съдиите дали да се номинират и за кого да гласуват вече беше поставено под съмнение: председателите на различни съдилища са организирали общи събрания, на които са натрапили на колегите си съдии „обсъждане“ на подходящите кандидатури, които да бъдат подкрепени от тях. При опит този въпрос да бъде поставен на вниманието на ВСС, мнозинството отказа да го разгледа. Когато председателят на Върховния касационен съд (ВКС) е изискал протоколите от така проведените „обсъждания“, мнозинството официално го порица за това, че опитвал да се намеси в изборния процес. Наред с това, нашият анализ на софтуера за дистанционно гласуване по достъпните източници на информация, показва, че избраната система позволява подмяна на резултата, без да е възможно последваща верификация (напр. чрез повторно преброяване). Наличната информация показва, че разработеният софтуер не отговаря на съществуващия експертен консенсус за необходимите гаранции в архитектурата на подобни програмни продукти. ВСС игнорира призивите на свои членове, неправителствени организации, както и нашия призив, да позволи реално независима и изчерпателна проверка на софтуера, която или да отхвърли съмненията, или да позволи неговата замяна, така че да се гарантира честността на предстоящия избор.
На второ място, много силно безпокойство поражда поредният отказ от независима и сериозна проверка на обстоятелствата около последния скандал, повдигащ съмнение в интегритета на главния прокурор. Предприемач и издател на опозиционен вестник съобщи, че с посредничеството на друг бизнесмен е бил поканен на неформална среща с главния прокурор, на която г-н Цацаров е опитал да оказва влияние върху медийното и политическото поведение на своя събеседник. Главният прокурор потвърди за срещата, но на свой ред заяви, че натиск всъщност му е бил оказван на него, във връзка с действия на прокуратурата, засягащи интересите на събеседника, обстоятелство, за което главният прокурор е бил длъжен да предприеме съответните действия, но не го е сторил. Всъщност, всяка от двете версии е скандална, включително тази, обявена от самия г-н Цацаров. Посредникът в този контакт е политически ангажирано лице, известно с много съмнителни сделки, с участието на различни власти и към момента на срещата също е било обект на проверка от прокуратурата.
През последните седмици както председателят на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов (1), така и членове на ВСС, по-специално г-н Калин Калпакчиев (2), Съюзът на съдиите в България (3), многократно поставяха въпроси пред отговорните национални институции – Висш съдебен съвет, Инспекторат към ВСС, Министъра на правосъдието, Президента на Републиката – за независима проверка и разследване на незаконосъобразните действия на главния прокурор в този случай. Техните официални позиции прилагаме към настоящото писмо. Въпреки призивите, пленумът на ВСС отказа без никакви аргументи провеждането на проверка по случая. Прокуратурата не се сезира. Парламентът и президентът отказаха да съставят анкетна комисия по случая. Новият министър на правосъдието не само отказа да упражни правомощията си за иницииране на дисциплинарно производство, но и заяви, че не вижда никакъв проблем в провеждането на такава среща. Неуточнена проверка се провежда единствено от Инспектората към ВСС (ИВСС), но това става при тотално затъмнение относно нейния обхват, изчерпателност и времеви хоризонт. Всичко в досегашната дейност на настоящия състав на ИВСС, обаче, за съжаление, оставя съмнение и очаквания, че „проверката“ всъщност ще бъде използвана за протакане във времето и освобождаване на главния прокурор от всякаква отговорност без реално проучване на фактите и мотивите.
Според заключението на съдия Калин Калпакчиев, член на ВСС:
„Нерегламентираните контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват прокурорски проверки и които имат политически позиции, не само застрашава авторитета на съдебната власт, а реално го накърнява, тъй като създава усещане за дефицит на правова държава. Отношението на обществото към подобен род прояви е еднозначно и непримиримо. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с недопустим лобизъм, злоупотреба с власт и корупция.“
В същото време, както констатира и Европейският съд по правата на човека в делото „Колеви срещу България“ (2009), и докладът от извършената през 2016 г. независима проверка на прокуратурата, продължава да липсва ефективен механизъм както за независимо разследване на действията на главния прокурор, така и за неговото освобождаване от длъжност при извършени сериозни нарушения. Нито извършените през 2015 г. промени в Конституцията, нито промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. уреждат създаването на такъв механизъм за отчетност, отговорност и възможност за отстраняване на главния прокурор. Тази липса по същество поставя главния прокурор над и отвъд действието на принципите за върховенство на правото и на взаимния контрол и възпиране на властите (checks and balances), превръща го в крайно централизирана и свръховластена институция, която може да злоупотребява с предоставените й правомощия без да носи отговорност за това.
Тези два епизода всъщност показват злоупотребите с власт на най-високо ниво при гарантирана пълна безнаказаност, както и намерението това статукво да бъде продължено с още поне пет години посредством избирането на поредния зависим състав на ВСС.
Не по-малка загриженост поражда и ескалацията на агресия и тормоз срещу онези малцинствени членове на ВСС, които поставят тези проблеми и търсят адекватна институционална реакция за тях. Вече станалите обичайни пропагандни атаки в медиите, контролирани от Делян Пеевски ескалират до нови нива на агресия. Освен самият председател на ВКС, на изключително агресивна клеветническа атака е подложена и съпругата му. Всичко това кулминира в зловещ флаш-моб преди заседанието на пленума на ВСС, на което малцинството искаше проверка на главния прокурор: пред входа на Съвета шестимата предложители на проверката бяха причакани от млади мъже с палячовски маски, които държаха в ръце шест одрани и окървавени агнешки глави, които после разхвърляха по тротоара пред сградата. Агресивната кампания в медиите, контролирани от г-н Пеевски се провежда при пълен синхрон с главния прокурор и неговите поддръжници в Съвета: има пълно припокриване на използваните опорни точки, синхронизиране и пр.
Считаме, че акцията с отрязаните агнешки глави е организирана от лица, свързани с бивш следовател, който обслужваше ръководството на прокуратурата и беше спасен от дисциплинарно производство от мнозинството във Висшия съдебен съвет с цената на откровено нарушение на закона. Представители на мнозинството във ВСС открито призовават за оставката на г-н Панов, а наскоро той самият в телевизионно интервю не изключи и наличието на заплаха за физическата му сигурност.
На този фон, едва ли е изненада, че новият министър на правосъдието напълно отрича нуждата от реформа на прокуратурата, а правителството и парламентарното мнозинство тотално игнорират препоръките от специалната прокурорска проверка на ЕК, приключила през ноември 2016 г. Единствената промяна се състои в предвиждането досегашните напълно формални доклади на главния прокурор пред парламента да се представят не веднъж в годината, а на тримесечие. При липсата на препоръчаната от експертите на ЕК специализирана парламентарна комисия, която да има мандат и капацитет да провежда реален контрол върху дейността на прокуратурата, както и при продължаващия отказ да се въведе възможност за отстраняване на главния прокурор при бездействие или нарушение, тези доклади ще бъдат поредната бутафория.
Напълно естествено, при липса на каквато и да било перспектива за реформи и отчетност на прокуратурата нейните избирателни действия и необясними бездействия продължават. В държавното управление на България се запазва климатът на пълна безнаказаност и възможност да бъдеш подложен на натиск със средствата на наказателното преследване, ако определен политически или икономически интерес го изискват. Тази атака засяга все повече представители на гражданското общество – граждански организации, дръзнали да се противопоставят на статуквото и поставя на репресия такива изконни борби и ценности като: защита на природата, на гражданските права и др.
Уверени сме, че увеличаването на тези атаки срещу основни ценности, върховенството на правото и демокрацията, в комбинация с все по-арогантния отказ от съдебна реформа маркират нов етап на влошаване на състоянието на държавността в страната ни. Ако тези блатантни нарушения и атаки срещу последните застъпници на реформата останат без адекватно противодействие на европейско ниво, корупционните мрежи у нас ще преминат на ново ниво на безнаказаност, а политическата перспектива за реформа ще изчезне напълно. Ако позволим членовете на малцинството във ВСС и председателя на ВКС да бъдат сплашени, пречупени или обезвредени, няма да има как да очакваме на тяхно място да се появят нови застъпници на реформата и да се постигне очистване на съдебната власт в обозримо бъдеще. Особено печална ирония има в това, че управляващите смятат да използват предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС като допълнителен фактор, осигуряващ им безнаказаност в отказа от реформи и влошаване на положението в съдебната власт и медиите.
Поради тези съображения Ви призоваваме за:
Реакция по изложените проблеми – практиката от последните десетилетия недвусмислено показва, че властите в София предприемат реални действия единствено когато бъдат подложени на непосредствен публичен натиск за това. Извършването на реална проверка на действията на главния прокурор изисква недвусмислена, конкретна и неотложна публична реакция от ЕК и правителствата на страните членки. Същевременно, ръководството на ЕК трябва да спре да позволява да бъде въвличано в публични изявления, които се използват за пропаганда, че България скоро ще бъде освободена от наблюдение, независимо, че няма никакви изгледи да изпълни поставените й цели.
Консултации за сериозно разширяване на инструментите за наблюдение и стимулиране на реформи по отношение на България. Досегашният механизъм за наблюдение и оценка доказва, че е изчерпил своята политическа полезност, без да доведе до постигане на дори минимално трайни резултати. Възможността докладите по него да служат за ефективна политическа мотивация за конкретни действия на управляващите и висшата магистратура в България е ерозирала в огромна степен. Същевременно, ние считаме, че са налице достатъчно признаци и данни, включително в рамките на изложените събития и процеси от последните месеци, които показват че принципите на върховенството на правото и независимостта на съдебната власт са системно нарушавани от българските институции, което може да води и до увреждане на интересите на Европейския съюз като единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. В чл. 7 от Договора за Европейския съюз е предвиден механизъм за защита на фундаменталните ценности на Съюза, а в Европейската рамка за укрепване на върховенството на правото (4) са уредени и конкретни процедури, които Европейската комисия да следва, за да защити интересите на Съюза и европейските граждани. Като политически и граждански организации, които са поставили в центъра на своята дейност защитата на върховенството на правото и реформата на съдебната власт в съответствие с европейските и международните стандарти, изразявайки позицията на стотици хиляди български и европейски граждани, считаме, че са налице основания за стартиране на процедура по смисъла на Европейската рамка за укрепване на върховенството на правото и това трябва да бъде обмислено сериозно. Срещи с наши представители в Брюксел и София, на които да изложим оценката си за ситуацията и необходимите действия в повече конкретика.
26 май 2017г.
гр. София
С уважение:
ПП „БЗНС“
Христо Иванов, председател на ПП „Движение Да България“
ПП „ДЕОС“
ПП „Зелените“
ПРИЛОЖЕНИЯ:
(1) Писмо на председателя на ВКС от 15.05.2017 г. до президента на Република България с призив да упражни конституционно установените си правомощия на държавен глава и да сформира специална комисия за разследване на срещата на главния прокурор с Георги Гергов и Сашо Дончев:
http://www.vks.bg/vks_p02_0386.htm
(2) Писмо на Калин Калпакчиев (член на ВСС) от 12.05.2017 г. със заглавие „Стандарти при извършване на проверка за почтеност на магистратите“ до Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието, Инспекторат към ВСС и Европейската комисия:
https://kalinkalpakchiev.wordpress.com/2017/05/12/стандарти-при-извършване-на-проверки/
(3) Обръщение на Съюза на съдиите в България (ССБ) от 16.05.2017 г. до магистратите и гражданите на Република България, с копие до Висш съдебен съвет:
https://www.judgesbg.org/images/Letter_magistrates_citizens.pdf
(4) A new EU Framework to strengthen the Rule of Law, Communication from the Commission to the European Parliament and the Council, Brussels, 11.3.2014 COM(2014) 158 final
http://ec.europa.eu/justice/effective-justice/files/com_2014_158_en.pdf

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Добра новина за корупцията и измамите във вреда на финансовите интереси на ЕС


(26.04.2017) 16 страни-членки (Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Кипър, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия и Чехия) са нотифицирали с Уведомително писмо европейските институции за намерението си по реда на Засиленото сътрудничество да създадат Европейска прокуратура за разследване, повдигане и поддържане на обвинения, и предаване на Съд на извършителите на престъпления против финансовите интереси на ЕС. Във връзка с това участващите страни-членки предлагат проект на Регламент за създаване на Европейска прокуратура – във връзка с което е образувано Междуинституционално досие 2013/0255 (APP).
Участващите страни-членки констатират, че „настоящата ситуация, в която наказателното преследване на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза е изключително в ръцете на органите на държавите членки, невинаги способства за постигането на поставената цел в достатъчна степен. Тъй като целите на настоящия Регламент, а именно засилване на борбата срещу престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, чрез създаването на Европейска прокуратура, не могат да бъдат постигнати от страните-членки поотделно, предвид различията при наказателното преследване на извършени престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, и следователно — поради факта, че Европейската прокуратура трябва да разполага с компетентност да преследва по наказателен ред тези престъпления — могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза“. Цитираните констатации звучат особено актуално за държави като България, където наблюдаваме унищожителни нива на корупция по високите етажи на властта и отсъствие на всякаква политическа воля за действително реформиране на Съдебната система. Ситуацията в останалите части на ЕС не е много по-добра – така например, по данни на Европейската комисия (ЕК) всяка година поне €50'000'000'000 приходи от ДДС не постъпват в националните бюджети на Европа заради такива измами.
Предвижда се Европейската прокуратура да действа като високоспециализиран и независим орган извън съществуващите институции и служби на ЕС, като няма да бъде допустимо да получава каквито и да било указания от институциите на Съюза или от властите в страните-членки. Европейската прокуратура ще включва Централна служба на равнище ЕС и Децентрализирано ниво, включващо Европейски делегирани прокурори, установени в страните-членки. Европейските делегирани прокурори ще продължават да изпълняват функциите си и като национални прокурори. Централната служба ще упражнява надзор върху разследванията, повдигането и поддържането на обвинението на национално равнище – което ще способства за осигуряването на ефективна координация и единен подход в целия ЕС – като се избягват времеемките процедури за Съдебно сътрудничество. Европейската прокуратура ще може да изземва разследването на престъпления срещу интересите на ЕС от националните следствени и прокурорски органи, и да внася и поддържа обвиненията директно пред националните съдилища.
Очаква се по реда на Засиленото сътрудничество към инициативата за Европейска прокуратура да се присъединят и други страни-членки, които могат да сторят това по всяко време – преди или след приемането на Регламента. На този етап предстои осъществяването на преговори в Съвета с цел финализиране на нормативния текст, който, за да бъде окончателно приет, трябва да бъде гласуван и от Европейския парламент.
Отделно от горното, на 25.04.2017 г. Съветът прие Директива за борбата по наказателноправен ред с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза. Цели се подобряване на наказателното преследване на престъпления срещу финансите на ЕС и улесняване възстановяването на неправомерно разходвани средства на ЕС. Директивата ще бъде основна част от уредбата, приложима от бъдещата Европейска прокуратура.
В Директивата се съдържат общи определения на редица престъпления срещу бюджета на ЕС – в т.ч. за активна и пасивна корупция, присвояване на финансови средства, изпиране на пари и други. Тежките случаи на трансгранични измами с данък върху добавената стойност (ДДС) също са включени в обхвата на директивата – когато надвишават €10'000'000. Директивата установява и минимални правила относно давностните срокове и санкциите, които трябва да бъдат налагани. Предвижда се Директивата да бъде приета от Парламента и след публикуването и в Официалния вестник на ЕС, ще бъде предоставен 24-месечен срок на страните-членки за транспонирането й на национално равнище.
Оуен Боничи, министър на правосъдието на Малта: „Защитата на бюджета на ЕС е от ключово значение, за да се гарантира най-ефективното и ефикасно използване на парите на европейските данъкоплатци. Наличието на общи определения, общи правила и общи минимални санкции е стъпка напред в борбата с измамите в целия ЕС. Директивата ще бъде важен инструмент на новата Европейска прокуратура.“
Гюнтер Йотингер, еврокомисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси: „Измамите, засягащи бюджета на ЕС, не се толерират. Всеки цент от този бюджет трябва да бъде похарчен в полза на европейските граждани. Създавайки една солидна, независима и ефикасна Европейска прокуратура, ние засилваме усилията си да защитим парите на данъкоплатците, като осигуряваме европейски подход спрямо разследването и наказателното преследване на престъпления, засягащи бюджета на Съюза. Това ще бъде сериозно допълнение към вече съществуващите средства на равнището на Съюза, а именно – Европейската служба за борба с измамите (OLAF), която работи в областта на административните разследвания.“
Вера Юрова, еврокомисар по въпросите на правосъдието: „Работихме усилено, за да убедим колкото се може повече страни-членки да подкрепят проекта и съм много доволна, че в създаването на Европейската прокуратура ще участват 20 от тях. Това е голямо постижение, което гарантира, че Европейската прокуратура ще бъде ефикасна още от първия ден, в който започне да функционира. Днес е добър ден за европейския данъкоплатец. Европейската прокуратура ще допълва дейността на Евроюст (Eurojust – Агенцията на ЕС, работеща в областта на наказателното правосъдие – бел. www.Advocati.org), която ще има възможност да се посвети повече на борбата с тероризма и трафика на хора.“

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Турция – от светската демокрация на Ататюрк към османския султанат на Ердоган


(16.04.2017) Принципът за „разделение на властите“ се изразява в гарантиране на демокрацията и плурализма, като всяка власт в държавата се ограничава от някоя от другите власти. По този начин никоя от властите (законодателна, изпълнителна или съдебна) не може да посегне безконтролно срещу правата на гражданите и да погази демокрацията; ако стори това, някоя от другите власти трябва да я възпре. Това не може да се случи, ако в конституционната архитектура на държавата не е заложен принципът за „разделение на властите“. Върху този принцип стъпват всичките съвременни конституции и модели на държавно управление.
С изключение на Турция. От днес. С приблизително 51,34% гласа „за“ при 48,66% „против“ турците приеха на днешния референдум предложената от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и подкрепена от националистическата Партия на националното действие (ПНД) Конституционна реформа, която превръща страната от може би най-прогресивната ислямска парламентарна демокрация в един централизиран президентски султанат. Т.нар. президентска република „от турски тип“ е нищо друго, освен безпрецедентна концентрация на властта в ръцете на настоящия президент Реджеп Тайп Ердоган, който по всичко личи, че се готви да господства еднолично над държавата поне до 2029 г.
Съгласно утвърдените с днешния референдум конституционни промени, в лицето на президента се съсредоточава цялата Изпълнителна власт – освен като държавен глава, той вече ще действа и като министър-председател, назначаващ и освобождаващ без ограничение министрите (вицепрезидентите), които от своя страна вече не подлежат на контрол от страна на Законодателната власт. На президента се дава право по всяко време, без никакво обяснение да разпусне Меджлиса (турското Народно събрание), като стопира по този начин всяка нежелана законодателна инициатива. В замяна на това на президента се дава право да обявява извънредно положение (пак без никакво обяснение) и да урежда с указ всеки въпрос, който не е уреден от Меджлиса със закон. Конституционно се закрепва произвеждане в един и същи ден на парламентарните и президентските избори – което предпоставя водещата партия да излъчи едновременно най-голямата парламентарна група и президента. Отпада конституционната забрана президентът да бъде лидер на партия – което му позволява да контролира директно най-голямата парламентарна партия. Президентът получава директен контрол и върху Съдебната власт – с правото му да определи 6 от 13-те членове на Върховния съвет на съдиите и прокурорите (турският Висш съдебен съвет, който отговаря за кадруването на магистратите); и с правото му да определи 12 от 15-те съдии в Конституционния съд (който, освен да защитава принципите на Конституцията, трябва да води и разследванията срещу президента за престъпления). Президентът получава и правото да изготвя и внася за утвърждаване държавния бюджет – което ще му позволи да структурира и предопределя развитието на държавната политика.
Фронтът за налагане на цитираните конституционни промени беше открит чрез опита за преврат от 15.07.2016 г., когато в страната се въведе извънредно положение и практически беше заглушена всяка възможност за публично говорене „против“. Прокарването на конституционните предложения в Меджлиса беше доминирано не толкова от политически дебати, колкото от безусловно и арогантно налагане на мнозинството над опозицията. Под предлог от опита за преврат и под формата на „антитерористични мерки“ започна безпрецедентно прочистване на държавата от всякакви възможности за опозиционно мислене или формиране на влияние, което не е под контрола на ПСР. Бяха арестувани голяма част от опозиционните лидери и народни представители, висши военни, магистрати, университетски преподаватели, журналисти; от длъжност бяха отстранени над 100'000 държавни служители; национализирани бяха или направо се закриха десетки медии; ликвидираха се стотици неправителствени организации и учебни заведения, в т.ч. и университети; бяха лишени от право да преподават хиляди учители и професори; стотици граждани бяха привлечени към наказателна отговорност за клевета (защото били „обидили“ президента), или бяха сплашвани със сила; турски граждани в чужбина бяха следени и шантажирани от представители на тайните служби. Целият държавен апарат беше впрегнат в неприкрито популяризиране и налагане на конституционните предложения, и в блокиране на всякаква възможност за представяне на алтернативно мнение. С това практически се слага край на 140-годишната парламентарна традиция в Турция.
Конституционната реформа беше наложена в Меджлиса и след това придвижена за утвърждаване от народа в днешния референдум чрез гласовете на управляващата ПСР, подкрепена от националистическата ПНД (като набра 339 гласа „за“ при необходими поне 330). Лично действащият към момента министър-председател Бинали Йълдъръм (също от ПСР и вероятно един от бъдещите вицепрезиденти на Ердоган) открито систематизира и посочи четирите групи „противници“ на новата Конституция (и „врагове“ на Турция): на първо място – Кюрдската работническа партия (ПКК), явяваща се нелегалната кюрдска опозиция; следвана от привържениците на ислямския проповедник Фетуллах Гюлен (обвинявани за неуспешния преврат от 15.07.2016 г.); следвани от основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП), която поддържа светските и проевропейски принципи на Кемал Ататюрк; и накрая – легалната кюрдска опозиция в лицето на парламентарно представената Демократическа партия на народите (ДПН), голяма част от народните представители на която междувременно бяха арестувани и отстранени от Меджлиса.
В свое становище от 13.03.2017 г. Венецианската комисия предупреждава, че „с отстраняването на необходимите системи за взаимен контрол и баланс в управлението на държавата, поправките в Конституцията излизат извън модерната демократична президентска система, основана на разделение на властите, като вместо това се създава риск за израждането й в авторитарна президентска система“.
Европейската асоциация на съдиите (ЕАJ) в свое открито писмо също изразява загриженост, че „с одобряването на тези промени Турция е на ръба да изостави конституционната демокрация, базирана на върховенството на закона и водена от принципа за разделението на властите и адекватна система на проверка и баланс“.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Адриан Н. Илиев [16] (12) Благодаря Ви!


(27.03.2017) Благодаря на всички, които се присъединихте към нас в опита ни да счупим статуквото! Специално благодаря на 62-ма от Вас, които ми оказаха честта да ме посочат с преференция! Досега никога не съм се явявал на избори и вдигането на толкова истински ръце за мен значи много. Това, което ценя най-много у Вас, е, че не сте платени; не сте объркали дублиращи се партийни и преференциални номера; не сте заплашвани от работодател или от друг местен феодал. Вие гласувахте, защото пожелахте – и в това е нашата обща сила. Благодаря Ви!
Използвам възможността да отговоря още веднъж на въпроса, който някои от Вас поставиха на лекцията (която, впрочем, беше и моето единствено предизборно събитие): „Какво ще правите, ако не влезете в Народното събрание?“ Този сайт е личният ми отговор на подобен въпрос. Погледнете архива – вижте откога работя по въпросите, за които говорихме и на лекцията; въпросите, заради които Ви поканих да гласувате. Този сайт е един малък документ на това, в което вярвам и за което се боря; не само в предизборна ситуация, а ден след ден през годините.
Когато поставих началото, изобщо не съм си представял, че ще бъда номиниран от Коалиция „Движение Да България“. Междувременно съм забелязал Христо Иванов и съм разисквал неговото отношение към проблемите в Правосъдието – когато той беше само експерт и никой извън юридическите среди не го познаваше. Години по-късно той стана министър, а нататък история я знаем всички. Силата на една политическа позиция е именно в това – че тя извира автентично от човека и е факт, без значение от това дали ще „влезем“ или няма да „влезем“. Така че – заедно продължаваме битката за България! Стискам Ви ръка!

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Двойните стандарти на Цацаров и Прокуратурата – нова намеса в изборния процес


(25.03.2017) Този четвъртък в района на бул. Черни връх в столицата е установено Николай-Емил Шопов (кандидат за народен представител от Коалиция „Движение Да България“ да управлявал мотоциклет без регистрационни табели, като междувременно е причинено леко пътнотранспортно произшествие, без пострадали. Пристигналите полицаи задържат Шопов за 24 часа (въпреки имунитета му на кандидат за народен представител, който забранява това) и е стартирано бързо производство за привличането му към наказателна отговорност по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, „който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (...), се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба от 500 до 1'000 лева“. След потвърждаване от Централната избирателна комисия (ЦИК), че Шопов действително е кандидат за народен представител, обвиняемият е освободен от ареста поради имунитета му.
На следващия ден лично главният прокурор отправя искане по чл. 160, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) до ЦИК с вх.№НС-09-13 от 24.03.2017 г. за разрешение Шопов да бъде привлечен като обвиняем по д.п.№684 от 2017 г. на 04.РУ-СДВР и п.п.№9452 от 2017 г. на СГП. Това става на 24.03.2017 г. – 2 /два/ дни преди произвеждане на изборите за народни представители – след които имунитетът така или иначе ще отпадне, ако Шопов не стане народен представител, а ако стане – по случая ще се произнесе Народното събрание (НС). Доказателствата за евентуално извършеното престъпление са събрани, а давността за привличане към наказателна отговорност за подобни леки престъпления е 3 години – така че няма опасност Шопов да се отклони от наказателна отговорност и няма никаква оперативна необходимост Прокуратурата да бърза толкова, като създава впечатление за вмешателство в политическия процес.
За щастие, със свое Решение №4630-НС от 24.03.2017 г. ЦИК отказва да даде исканото от главния прокурор разрешение, като се мотивира така: „Деянието, за което се твърди, че е престъпление, е извършено на 23.03.2017 г. – 3 дни преди изборния ден – и на ЦИК не е станало ясно какво е мотивирало главния прокурор да иска разрешение за привличане като обвиняем на кандидат за народен представител 2 дни преди изборния ден.“ Открит остава въпросът за причината Прокуратурата да бърза толкова настоятелно с привличането към наказателна отговорност на кандидат за народен представител, евентуално извършил толкова незначително престъпление – след като така или иначе тя ще може да го привлече на един по-късен етап, без да смущава произвеждането на предстоящите избори.
В същото време – докато проявява светкавична бдителност за наказването на незначителни престъпления като горното, Прокуратурата негласно прекратява едни от най-големите разследвания срещу едрата политическа корупция и подминава с безразличие груби нарушения на изборния процес.
Така например, Специализираното звено „Антикорупция“ към Прокуратурата преди близо месец, тихомълком, без да се мотивира, е прекратило досъдебното производство за изтеклите в медиите записи от разговори между градските съдии Владимира Янева и Румяна Ченалова, и адвокат Момчил Мондешки. Изтеклите чрез сайта за разследваща журналистика „Биволъ“ записи разкриват данни за мащабни корупционни зависимости между главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, приближени към тях членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), министър-председателя Бойко Борисов, „успелия млад мъж“ Делян Пеевски и много други по високите етажи на властта. Както ВСС, така и прокуратурата категорично отказаха да се занимават с този случай, докато под натиск на Европейската комисия (ЕК) все пак ВСС осъществи скоростна проверка, която се прекрати с аргумента, че не могла да се потвърди автентичността на записите (нещо, което технически напълно и недвусмислено може да се осъществи). Контролираното изцяло от Цацаров звено „Антикорупция“ в Прокуратурата също извърши безрезултатна проверка, която обаче се насочи не към съдържанието на разговорите, а към това кой е направил записите. Самият главен прокурор (въпреки уличаването му от разговорите и произтичащия от това очевиден конфликтен интерес), категорично отказа да се отведе от проверката, която сега се оказва, че е приключена тихомълком, без обяснения.
Друго нарушение, за което Прокуратурата изобщо не реагира, се случи само преди ден, пред очите на хиляди членове и симпатизанти на Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) – по време на официалното закриване на предизборната кампания на партията на Бойко Борисов. По време на заключителната реч на председателя Борисов, на сцената се качи дете на видима възраст около 10 години, със знаменце на партията, което остана при трибуната до края на произнасяната реч, прегърнато от лидера Борисов. Ал. 4 от чл. 11 „Закрила срещу насилие“ от Закона за закрила на детето (ЗЗакр.Д) определя, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Очевидно никой от присъстващите възрастни не предприе дейсвия за осигуряване закрилата, на която детето има право. В такива случаи чл. 51 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл. 16, ал. 1, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) задължават Прокуратурата да предприеме необходимите действия за защита правата на детето, което поради своята възраст и безпомощност очевидно не може да се защити само. Това свое правомощие Прокуратурата, разбира се, не изпълни; може би защото нарушението е извършено от една от най-обвързаните с високите етажи на властта партии – ГЕРБ.
И докато наблюдаваме как се прекратяват тихомълком разследвания, уличаващи в прав текст висши български държавници в извършването на най-тежки корупционни престъпления, а допускани пред очите на хиляди граждани нарушения от големите партии срещу нашите деца остават незабелязани, Прокуратурата проявява „цялата строгост на закона“ спрямо маловажните престъпления на кандидат за народен представител от една малка политическа сила, който така или иначе ще бъде привлечен към следващата му се отговорност два-три дни по-късно, когато минат изборите. Вместо това обаче, главният прокурор впряга всички сили за осъществяване на процедурата по най-бързия възможен начин, непременно в навечерието на изборите; може би защото след това ефектът от неговото бързане ще бъде само наказателен, но не и политически? Уви, в предизборната си кампания ГЕРБ не предвижда създаването на механизми, чрез които действията на главния прокурор да могат да се поставят под контрол за тяхната законност и етичност!

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Премахване на корупцията чрез Електронно управление със свободен код


(09.03.2017) Публична лекция-дискусия на тема „Премахване на корупцията чрез електронно управление със свободен код“ ще се проведе от 18:00 ч. на 15.03.2017 г. в Културен център „G8“ на ул. Уилиям Гладстон №8 в столицата.
Адриан Н. Илиев (номиниран за народен представител от ДЕОС и Коалиця „Движение Да България“ в 23-ти МИР) ще представи вижданията си за възможността корупцията да бъде елиминирана чрез технологично гарантирани системи за електронно управление.

(материали за сваляне)

„Въпреки, че се говори много за Електронно управление и за неговото въвеждане се разходва огромен обществен ресурс, България продължава да стои твърде далеч от постигането на някакви реални резултати по този въпрос. Единствената причина за това е корупцията. Системите за електронно управление (като всички други технически системи) са безпристрастни и могат лесно да бъдат проектирани по начин, преграждащ всяка възможност за нарушаване на правилата.
Не е необходимо да изискваме морал или управленски качества от политиците – достатъчно е да ги извадим на светло. Това може да стане лесно – чрез системи за електронно управление, които записват всяко действие и отказват достъп, когато някой се опита да прескочи правилата.
Свободните софтуерни стандарти гарантират, че системата няма „задни вратички“, откъдето „администраторът“ да допише решенията, да изтрие документите или да промени резултатите. Всеки може да провери сам или да ангажира независим специалист, за да установи какво точно пише в програмния код и как точно работи. Свободните стандарти гарантират и това, че софтуерът ще се надгражда наистина от най-добрите разработчици, при най-справедливи пазарни условия – тъй като няма как обществените поръчки да бъдат „наместени“ за „нашия“ изпълнител.“

Адриан Н. Илиев [16] (12)
Вземете страна в битката за България!

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Ангажимент за Съдебната реформа – Адриан Н. Илиев, номиниран в МИР-23 (16/12)


(01.03.2017) „Правосъдие за всеки“ отправиха предизвикателство със своята кампания „Поеми ангажимент за Съдебната реформа“ към 10 политически формации („АБВ-Движение21“, БСП, ВОЛЯ, ГЕРБ, „Да, България“, ДОСТ, ДПС, „Нова република“, „Обединени патриоти“ и „Реформаторски блок“), като им предлагат до 14.03.2017 г. да отговорят на 13 актуални въпроса във връзка с Правосъдието. От „Правосъдие за всеки“ ще проведат срещи с представители на потвърдилите политически формации, ще систематизират техните посланията и ще ги обявят публично, непосредствено преди изборите на 26.03.2017 г. Без да чакаме определения краен срок и като напомняме, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“, представяме отговорите на нашия колега Адриан Н. Илиев – номиниран за народен представител и Коалиция „Движение Да България“ в 23-ти МИР в София [16] (12). Изразената позиция е лична, не е съгласувана с никоя политическа сила и не ангажира никого, освен своя автор.
1. Като отговорна политическа сила, заявила готовност да бъде парламентарно представена, определяте ли съдебната реформа като основен свой приоритет?
Да
Категорично потвърждавам тезата на Христо Иванов, че трябва „да изчистим Съдебната система, а тя ще изчисти всичко останало“. Личното ми убеждение като юрист е, че именно корупцията (т.е. неправилното и не в обществен интерес функциониране на държавните органи и институции) води до най-големите щети за нашето общество; и, че осъществяването на адекватна Съдебна реформа (утвърждаваща върховенството на закона) ще бъде предпоставка за разрешаване на по-голямата част от съществуващите проблеми. Най-просто казано, пари има, при това много! Проблемът е, че се краде почти всичко и в настоящите условия няма кой да пресече този процес. Това е така, защото Съдебната система (своеобразният „черен дроб“ на обществото) практически не функционира и не може да прочисти заливащата ни корупционна отрова.
2. Ако станете част от българския парламент ще инициирате ли процедура за изменение на Конституцията на Република България по предложенията на Инициатива „Правосъдие за всеки“, а именно:
* Въвеждане в Конституцията на длъжността заместник-главен прокурор за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата, който е независим от главния прокурор. Той оглавява антикорупционна прокуратура към ВКП, която да разследва, привлича към отговорност и поддържа обвинения за корупционни престъпления и престъпления по служба, извършени по високите етажи на държавната власт.
Да
Държавното обвинение определя цялостната политика за борба с престъпността, в т.ч. и с тежката корупционна престъпност. Именно от там тръгват повечето беди за страната ни – както е казано, „рибата се вмирисва откъм главата“. Отсъствието на дори 1 /един/ разкрит случай с тежка корупция по високите етажи на властта е ясен индикатор за това, че Прокуратурата в този й вид не функционира. Простото въвеждане обаче на заместник-главен прокурор за борба с едрата корупция няма да реши проблема. Необходим е детайлен и многостепенен контрол върху дейността на Прокуратурата, и механизми за търсене на отговорност, ако определени правомощия не бъдат изпълнени или се изпълнят не в интерес на Правосъдието. Дори най-обикновеният касиер на сергия за вестници подлежи на контрол, какъвто за Държавното обвинение просто ... няма! Това не е пропуск, а директна индикация за политическата воля на „архитектите“ на днешна България да си осигурят безнаказаност за ограбването на страната ни.
* Премахване на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори или уточняване на конституционния текст, като се определят вида, параметрите и начинът на прилагане на това ръководство. Същото може да бъде само във вид на задължителни инструкции – общо по прилагането на закона и задължително за всички прокурори по принцип.
Да
Недопустимо е в условията на демократично общество и правова държава да съществуват „секретна“ (каквато беше до неотдавна) и „вътрешноведомствена“ (каквато продължава да е) подзаконова нормативна уредба – при това на толкова съществени обществени отношения, каквито са свързаните с Прокуратурата. В продължение на поставения въпрос, считам, че е крайно време да се уреди подробно и на законово ниво Досъдебното производство, с особен акцент върху т.нар. „предварителни проверки“, които към настоящия момент продължават да тънат в непрогледна тоталитарна непрозрачност, безконтролност и безотговорност. Както всеки колега би потвърдил, най-съществените неща в наказателното производство се случват именно там – в Досъдебното производство! В този смисъл – защо според вас то е оставено без законова уредба? Това също не е някакъв неволен пропуск!
* Намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 5 членове, като кандидатурите да постъпват от професионални, съсловни и граждански организации.
Да
Категорично въпросите на съдиите трябва да бъдат решавани преди всичко от съдии – в който смисъл са препоръките и на всички утвърдени международни юридически форуми. Това ще гарантира независимост и стабилност на Съдийското съсловие, което е от ключово значение за Правосъдието. Не така обаче стои въпросът при Прокуратурата – там „гражданската квота“ трябва да е малко по-голяма от „професионалната“, тъй като общественият надзор и контрол спрямо Държавното обвинение е пряка гаранция за това, че наказателната политика на Държавата ще се осъществява в интерес на Обществото. В противен случай се сблъскваме с една анонимна, непроницема и безконтролна прокуратура, каквато е характерна единствено за тоталитарните общества. И не на последно място – включването в процеса по номиниране на широк кръг заинтересувани страни (професионални, съсловни и граждански) ще увеличи възможностите на обществото да влива нови идеи в Правосъдието и ще осигури по-висока степен на прозрачност, каквато днес е повече от необходима.
* Намаляване на мандата на членовете на ВСС от 5 на 3 години, без право на повторно избиране.
Не
Вместо намаляване продължителността на мандатите, е по-ефективно въвеждането на „постепенни“ или „перманентни“ избори, при които редовно се номинират малък брой членове, а останалите продължават да действат. Така в никой момент не се променя изцяло съставът на съответния орган и се осигурява стабилност и приемственост. По-продължителните мандати на членовете на ВСС от друга страна ще осигурят тяхната по-голяма независимост от опитите на изпълнителната и законодателната власт да влияят върху Правосъдието. Вместо да намаляваме мандатите им (непригодният член на един орган може да бъде непригоден както за дълго, така и за кратко), е по-добре да се концентрираме в критериите, по които номинираме и избираме тези лица. Така ще се повиши качеството на съответните органи, което всъщност е и нашата обща цел, нали така?
* Намаляване на мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години.
Не
Ключовите позиции на т.нар. „тримата големи“ в Правосъдието е оправдано да имат по-дълги мандати, за да се осигури стабилност и да се пресекат опасностите от политическо въздействие или налагане на популистки интереси. Не е оправдано обаче „тримата големи“ да са освободени от адекватен мониторинг и контрол на дейността им. Именно в това (отделно от критериите за номиниране и избиране) трябва да се концентрират усилията, а не в намаляване на мандатите. Така ще се отправи предупреждение, че тези лица или трябва да спазват закона и да служат на Правосъдието, или са застрашени от прецизни, детайлни и постоянно действащи механизми за тяхното изобличаване и привличане към отговорност (ако изобщо са успели да преминат през филтъра за тяхната пригодност).
* Изменение на чл. 120 от Конституцията, с цел да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол дадени административни актове.
Да
Съдебният контрол е ключова гаранция за правилното функциониране на Държавата и ограничаване възможностите й да упражнява произвол спрямо гражданите. Когато един административен акт засяга нечии права и законни интереси, няма никакъв аргумент срещу възможността той да търси справедливост. Претоварването на Съдебната система не бива да се „лекува“ чрез отказ от правосъдие (което между другото е нарушение и на фундаментални правови принципи, по които нашата страна се е задължила многократно в международен план).
3. Какви са мерките, с които представляваната от вас политическа сила възнамерява да съдейства съдебният процес да стане:
– по-бърз
чрез равномерно разпределяне на натовареността между магистратите
– по-ефективен
чрез засилване специализацията на магистратите в по-големите съдилища
– по-справедлив
чрез отговорност на магистратите за голям брой отменени техни актове
– по-прозрачен
чрез автономна електронна система за случайно разпределяне на делата
4. Възнамерявате ли да работите за въвеждане на електронното правосъдие, с какви мерки и в какви срокове?
Категорично въвеждането (и разширяване прилагането) на електронни системи в Правосъдието ще реши някои от ключовите въпроси, свързани с натовареността, достъпността, бързината и прозрачността, и не на последно място – с невъзможността за отклоняване от утвърдените правила и процедури. Това обаче не може да се случи бързо – най-вече поради изключително грешната и порочна посока, в която е движено т.нар. „електронно управление“ в продължение на последните 15 години. Базирането на несвободен софтуер, собственост на чуждестранни компании, забраняващи дори да знаем как функционира този софтуер, нежели да го адаптираме за нашите специфични нужди, прави електронното управление извънредно скъпо, трудно за въвеждане и лишено от всякакви гаранции за неговата сигурност. В този смисъл, цялостна електронизация на Правосъдието е малко вероятно да се случи в рамките на един пълен мандат, дори и при наличието на политическа воля за това. Могат обаче в рамките на срокове от порядъка на 6 месеца да бъдат въведени някои ключови електронни решения – каквото е например случайното разпределяне на делата. За това е необходим само един обикновен софтуерен генератор на „случайни числа“, базиран примерно в Министерството на правосъдието и криптиран срещу неоторизирано вмешателство чрез паролите да кажем на председателите на ВКС, ВАС и ВАдвС, които да могат да го отключват само тримата заедно. Такова предложение отправих в своя публична позиция още на 07.12.2014 г. – разбира се без резултат.
5. Считате ли, че реформата в българската Адвокатура, в посока на осигуряване на реалното й самоуправление, прозрачност в дейността и отговорност е неразделна част от цялостната съдебна реформа?
Макар да не е част от Съдебната власт, Адвокатурата категорично е част от Правосъдието и като такава отчаяно се нуждае от своята независимост, гарантираща професионална защита за правата и законните интереси на гражданите. В този смисъл, предоставянето на възможност ВАдвС да сезира Конституционния съд, е стъпка в правилната посока. Необходимо е обаче по-цялостно обновяване на Адвокатурата в посока открояване функциите на тази професия, утвърждаване стандартите за нейното упражняване и отграничаването й от други дейности (нотариална, счетоводна, юрисконсултска). Във връзка с последното предложените изменения и допълнения в ЗАдв. не са най-добрият пример, но са отправна точка за размисъл.
6. Смятате ли че главният прокурор трябва да се отчита за дейността си пред Народното събрание редовно и по конкретни поводи и при каква процедура? Следва ли и под каква форма да се уреди отделно дисциплинарната отговорност на главния прокурор за увреждащи върховенството на правото или престижа на съдебната власт, действия или бездействия, свързани с цялостното ръководство на прокуратурата? Считате ли направените изменения в ЗСВ в тази връзка за достатъчни?
Реформите, които трябваше да се случат чрез цитираните изменения и допълнения на ЗСВ, бяха удавени в т.нар. „исторически компромис“, и ограничени до рамките на „удобното“ за системните политически сили. Категорично (както стана дума по-горе) дейността на Главния прокурор (и на Прокуратурата като цяло) трябва да бъде подложена на детайлен мониторинг и контрол (като тук изключвам оперативните дейности по конкретни неприключили разследвания, за които следствената тайна е от съществена важност). Главният прокурор безспорно трябва да бъде застрашен от осъществяването на дисциплинарно производство, ако възникне съмнение за неговия интегритет (почтеност) и дори да бъде привлечен към наказателна отговорност, ако се установи, че е упражнил правомощията си не в интерес на Правосъдието.
8. Каква законодателна промяна е необходима според вас, за да се намали чувствително огромният брой наказателни преследвания, погасени по давност? Трябва ли да носят лична дисциплинарна и административна отговорност магистратите, по чиято вина това се случва системно?
Голяма част от колегите-магистрати, които не смогват да обработят постъпващите при тях дела, са поставени в нечовешки служебни условия и просто не смогват да се справят. Не може да се търси отговорност, ако преди това не са създадени разумни условия и не са дадени гаранции за адекватно кариерно развитие. Трябва на първо място да се реши въпросът с неравномерното разпределяне на натоварването, а след това – и с опасността срещу конкретния магистрат да бъде упражняван „служебен“ натиск заради желанието му да действа съгласно закона и доказателствата по делото. Едва на следващ етап може да започне да се търси отговорност за необосновани забавяния; не само дисциплинарна и административна, но и наказателна (в действащия НК и сега съществува такъв състав, макар почти никога да не е прилаган).
10. Считате ли, че е нужно да се извършат независими разследвания по парламентарна процедура за наличие на данни за извършени и други престъпни деяния и от други лица около фалита и последващото ликвидиране на активите на КТБ, освен тези, за които има повдигнати обвинения; както и около възникването и изпълнението на задълженията на „НЕК“ АД към руската компания „Атомекспортстрой“ по случая АЕЦ „Белене“, с резултатите от които да бъде сезирана прокуратурата?
– Ако отговорът ви е положителен, моля посочете действията и мерките, чрез които възнамерявате да постигнете максимален ефект, както и в какъв срок.
Бих искал отговорът ми на този въпрос да е „Да“, но истината е, че Народното събрание в днешния му състав (или в предполагаемия след изборите от 26.03.2017 г.) не разполага и няма да разполага с необходимия капацитет. В този смисъл аз бих апелирал за друго – да се ползват съществуващите инструменти на ЕС за подпомагане на нашето Правосъдие от следствените органи на партньорски европейски държави, които да осъществят „мега-разследванията“ съвместно с българските си колеги. Факт е, че в България срастването между Мафията и Държавата е достигнало до такива размери, че без „външна намеса“ подобни разследвания или няма да се случат изобщо, или ще се случат с единствената цел да бъдат разчистени задкулисни сметки.
11. Считате ли, че е нужно да се извърши щателна предварителна проверка на фактите и обстоятелствата, станали известни от записите по случая „Яневагейт“, като се изследват посочените връзки и неправомерни действия на замесените в тези разговори лица, независимо от общественото им положение и властови позиции? Следва ли да се предприеме процедура за временно отстраняване от длъжност на замесените лица, ако има основателни съмнения, че същите могат да повлияят на обективното и пълно разследване. Дали този скандален случай, според вас, представлява ярък пример за грубо нарушаване на принципа за разделение на властите, независимостта на съдебната система, като и на принципите на правовата държава, която да се управлява според Конституцията и законите на страната?
– Ако отговорът ви е положителен, моля посочете подходящите мерки, които представляваната от вас политическа сила ще приложи в мандата си като парламентарно представена, за да се гарантира спазване принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната система.
Категорично такова разследване трябва да се осъществи, а временното отстраняване от длъжност на всичките (евентуално) замесени лица трябваше да се случи още на следващия ден. Няма съмнение, че изтеклите записи са ярък пример не просто за нарушено разделение на властите, засегната независимост на Съдебната система и потъпкване на Правовата държава, но и за утвърденото (основателно) чувство на Мафията, че тя е истинският господар на България! В противен случай подобни неща нямаше да бъдат изречени толкова безгрижно, в прав текст, включително и по телефоните на част от участниците. Тук отново твърдя, че подобно разследване няма да може да се случи в български условия, ако не се приложат партньорските механизми на ЕС за осъществяване на съвместно, международно разследване.
12. По какви критерии ще предложите и подкрепите личности за членове на състава на новия ВСС?
Бих искал да се приложат само три прости, проследими и трудно оспорими критерия, като третият от тях за мен е определящ: 1) какво е образованието и допълнителната квалификация на кандидата; 2) какъв е практическият опит на кандидата в сферата на Правосъдието; и 3) какви конкретни действия е осъществил кандидатът за утвърждаване Върховенството на закона. Не искам да слушам никакви обещания, нито да участвам в измерване на моралната пригодност на кандидатите (най-малкото, защото обещанията и моралът трудно се поддават на доказване). Какво конкретно кандидатът е направил в обективната действителност, е определящо за мен. То не може да се изопачи и говори само за своя автор.
13. Предвиждате ли и в какви срокове промени в ГПК относно процедурата по издаване и обжалване на заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и осигуряване на ефективна защита по съдебен ред на правата на гражданите?
Когато бъдещият Омбудсман Мая Манолова излъга от трибуната на Народното събрание, че Заповедното производство е „евроизискване“ и осигурява „баланс“ между интересите на кредиторите и длъжниците (виж стенограмата от 266-то пленарно заседание от 27.06.2017 г.), с присъщата си откровеност „острието на БСП“ все пак призна как това производство „гарантира, че няма да бъдат извършени никакви действия, които да осуетят вземането на такова дружество“ (примерно банка). Категорично, чл. 417 от ГПК трябва да се отмени в днешния му вид, защото в противен случай всяка банка може да разори когото си поиска и да го остави да търси правата си с години след това (ако изобщо този човек е в състояние да се организира и да плати за адвокати, за държавни такси и т.н.). Нещо повече – днес дори всеки обикновен мошеник с помощта на един не особено удачен фалшификат на подписа ви върху неистински Запис на заповед може да се възползва от чл. 417 и да разпродаде имуществото ви, преди изобщо да можете да направите каквото и да било. Дори само една нотариална заверка на подписа би ограничила чувствително възможностите за подобни измами.

нови архивиактуални позиции


§ Близки на загинали в терористичните атаки в Брюксел и Париж ще съдят Twitter


(19.01.2017) Близки на загинали американски граждани в терористичните атаки от 13.11.2015 г. в Брюксел и от 22.03.2016 г. в Париж са подали колективен иск пред Федералния съд на Ню Йорк срещу Джак Дорси (основател и изпълнителен директор на социалната медия Twitter) – с обвинение, че той не е оказал дължимата грижа, за да попречи на терористите от „Ислямска държава“ да обменят съобщения и да координират действията си чрез Twitter; в резултат на което според ищците е станало невъзможно терористичните атаки да бъдат осуетени и близките им са загинали в тези атаки. Ищците считат, че ответникът Джак Дорси е отговорен за нарушения на антитерористичното законодателство на САЩ и това според тях ангажира отговорността му да им изплати обезщетения за причинените вреди. Сред ищците е деловият партньор на Александър Пинкзовски (загинал заедно със сестра си Саша при експлозиите от 22.03.2016 г. в зала „Заминаващи“ на летище „Завентем“ в Брюксел), както и близките на студентката Ноеми Гонзалес (загинала на 13.11.2016 г., докато вечеряла в едно ресторантче в парижкото предградие Сен Дени).
Ищците обвиняват социалната медия Twitter в „съзнателно предоставяна поддръжка на терористични групи и функциониране като оръжие на тероризма“, и аргументират своите претенции така: „Социалната медия Twitter и нейните услуги предоставят на „Ислямска държава“ изключително средство и инструмент за свързване на нейните членове, улеснявайки възможностите на терористичната група да общува, да наема последователи, да планира и да провежда атаки, да насажда страх сред своите врагове. „Ислямска държава“ използва Twitter, за да култивира и поддържа образа на бруталност, да внушава още по-голям страх и да изглежда неудържима.“ Като илюстрация на позицията си ищците изтъкват обстоятелството, че при атентатите в Брюксел и Париж „Ислямска държава“ е използвала Twitter, за да отправя заплахи, а след това да обяви и да отпразнува постигнатите резултати.
Искът е допустим (предявен е от лица, които действително са претърпели вреди и имат правно основание да търсят компенсация), но е неоснователен. Няма никакви доказателства за това социалната медия Twitter да е съпричастна към дейностите на „Ислямска държава“, нито пък има доказателства за това, че администрацията на Twitter е можела да филтрира съобщенията на терористите и да ги спре. Като всяка социална медия от подобен мащаб, Twitter опосредства комуникацията между милиони потребители (по данни от 2016 г. – 320 млн. активни потребители с общо 3,2 млрд. акаунта, между които всеки ден се обменят по 500 млн. туита или по 6'000 за секунда). Подобен поток информация не може да бъде обработен по начин, гарантиращ, че всяко „терористично“ съобщение ще бъде разпознато своевременно и блокирано. Въпреки това, от 2016 г. насам Twitter и другите социални медии предприемат редица стъпки за ограничаване на възможностите платформите им да бъдат използвани за терористична комуникация и пропаганда. Така например след атаките в Брюксел и Париж са блокирани повече от 360 хил. акаунта в Twitter – заради популяризиране на терористични идеи и практики. В своя блог социалната медия изтъква в тази връзка, че „остава твърдо решена да премахва съдържание, свързано с насилие и тероризъм“.
Независимо от това, обаче, остава спорно дали е възможно да се осигури надежден филтър срещу подобно съдържание. Така например, изразът „тероризъм“ може да бъде изписан като 'tероризъм' или като 'терори3ъм' (главната буква във втория пример всъщност е цифрата '3') и по този начин да остане незабележим за евентуален машинен филтър. Дори и да бъдат приложени мощни технологии за лингвистичен и поведенчески анализ, базирани на изкуствен интелект и дълбоко машинно обучение, е спорно доколко хората (които при терористичните организации по правило са малък брой, добре организирани, дисциплинирани и сливащи се със заобикалящата ги среда) няма да се окажат по-изобретателни по подобие на приложения пример с изопачено изписване.
Отделно от горните технологични съображения, прилагането на механизми за повсеместно следене и анализ на потребителите поставя край на личната неприкосновеност и концентрира в специалните служби информация и власт, които в ръцете на един авторитарен режим могат да се окажат унищожителни за демокрацията и свободата. Показателно в тази връзка е обстоятелството, че огромният ресурс, влаган от американските правителства за проследяване на internet и телекомуникациите в продължение на десетилетия, не е довел до разкриването и предотвратяването на нито един терористичен акт. Освен индикатор за засрамваща неефективност, това може да е индикатор и за наличието на съвсем други цели на проследяването, стоящи твърде далеч от декларациите за противодействие на тероризма (каквито могат да бъдат например справянето с конкуренти, опозиционни лидери, дисидентски движения; не случайно контролът спрямо internet е най-стриктен в държави като Иран, Китай, Саудитска Арабия, Северна Корея).
Ако Twitter все пак загуби делото и основателят му Джак Дорси бъде осъден да изплати претендираните обезщетения, ефектът за другите социални медии и за internet като цяло ще бъде смразяващ. Това означава всичките публично достъпни информационни и комуникационни системи да бъдат държани отговорни за действията на техните потребители и принудени по този начин или да паспортизират internet (да не можете да се регистрирате, освен с документално доказана самоличност), или да наложат повсеместен контрол над съдържанието (като блокират всяко нещо, което някой може да интерпретира като „лошо“). Крайният резултат би бил автоцензура и прекратяване развитието на най-голямата, безпрецедентна със своята свобода и възможности медия, съществувала до този момент. Това обаче няма да попречи на терористите да обменят завоалирани съобщения помежду си през който и да било от официално разрешените канали. Ограничаването на свободата не само, че няма да даде сигурност, но дори напротив: ще доведе несигурност, като лиши хората (които в мнозинството си не са терористи) от тяхната неприкосновеност и ги изложи на благоволението на институции, неспособни да гарантират по никакъв начин собствената си надеждност.

нови архивиактуални позиции


Архивни позиции:

§ Архивни позиции (2019)

§ Архивни позиции (2018)

§ Архивни позиции (2017)

§ Архивни позиции (2016)

§ Архивни позиции (2015)

§ Архивни позиции (2014)

§ Архивни позиции (2013)

§ Архивни позиции (2012)

§ Архивни позиции (2011)

§ Архивни позиции (2010)