Архивни позиции (2019)


§ э


э

стари архивиактуални позиции


§ э


э

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Э


Э

нови архивиактуални позиции


§ Туристическият заслон е длъжен безусловно да приюти всеки нуждаещ се турист


(04.01.2019) В новогодишната нощ срещу 2019 г. група туристи се отправя към Черни връх на Витоша, за да посрещне Нова година в планината. Сред тях е и Кирил Радев – екстремен спортист, който решава да тича от центъра на гр. София до върха, само по шорти и маратонки, за да изпробва спортните си способности. Очаква горе да се подслони в туристическия заслон за посрещането на Нова година с негови приятели – също екстремни спортисти, които тръгват от Хижа Алеко. Когато обаче Радев достига до горе, намиращите се в заслона хора (сред които стопанисващите го Ирина Костова и Чавдар Евтимов) отказват да му отворят – защото „празнували в тесен семеен кръг“. Температурата е –10°C, има мъгла и вятър, а Радев е изпотен от тичането. Междувременно пристигат и приятелите му от Хижа Алеко, и след като „празнуващите в тесен семеен кръг“ отказват да допуснат и тях в заслона, се обаждат в Планинската спасителна служба. От там разпореждат туристите да бъдат допуснати в заслона и към Черни връх се отправя спасителен екип с моторна шейна. Радев е с начална фаза на хипотермия и понижена кръвна захар, но за щастие не в тежко състояние и инцидентът се разминава без сериозни последствия.
Правилникът за вътрешния ред в туристическите хижи (ПВРТХ) на Българския туристически съюз (БТС) определя реда за ползване, задълженията на персонала и на туристите в туристическите хижи, които се прилагат „за всички туристически обекти, стопанисвани и управлявани от БТС и неговите членове“. Чл. 2 от ПВРТХ на БТС определя като туристически обекти „туристически хижи[те], туристически[те] учебни центрове, туристически[те] спални, туристически[те] заслони, туристически[те] столови, туристически[те] бюфети и туристически[те] столови със сервитьорско обслужване“.
Съгласно чл. 4 от ПВРТХ на БТС, „високопланинските и отдалечени хижи приемат туристи по всяко време, а за обектите в населените места се определя работно време“. С други думи, обектите извън населените места (които са високопланиски и отделечени хижи) нямат работно време и са длъжни да приемат туристи във всеки един момент, без прекъсване. Чл. 6, ал. 2 от ПВРТХ на БТС потвърждава това – „при липса на свободни легла за нощуване във високопланинските и отдалечени обекти задължително се осигурява подслон“. С други думи, дори и обектът да е препълнен, туристите не могат да бъдат оставени навън; ако е необходимо се настаняват на пода, но се приемат в туристическите обекти, след като са дошли. И не може да бъде иначе – планината има суров характер и наоколо няма алтернативен подслон – не можеш да оставиш хората навън и да застрашиш живота им!
Чл. 12, ал. 7 от ПВРТХ на БТС допуска персоналът на туристическите обекти „да не допуска или [да] отстранява от обекта лица, извършващи действия, които нарушават сигурността и спокойствието на туристите“, но т.т. 1 и 2 към същата алинея забраняват прилагане на последната „в случаите когато тези действия застрашават здравето и живота на нарушителите“ – в който случай „се уведомяват съответните власти за съдействие“. С други думи, дори и нарушителят а буйства, да чупи инвентар и да проявява агресия спрямо другите туристи и персонала, той не може да бъде оставен без подслон – може единствено да бъде предаден на компетентните органи за търсенето на по-нататъшна отговорност.
Цитираните разпоредби не са случайни – планината има суров характер и може много бързо да стопи всичките сили на човешкия организъм. В бедствено положение човек в града винаги може да се приюти в някой вход, мазе или изоставена сграда – ако не намери приемна за хора в нужда например. В планината подобни алтернативи не съществуват и в една студена нощ това може да означава краят.
Отношенията в планинската хижа наподобяват тези на кораб или самолет. В открито море и във висините всички сме равни по еднаквата уязвимост от смъртната опасност, пред която всеки от нас може да се изправи внезапно и без предупреждение. Ето защо всеки плавателен съд е длъжен – без уговорки и без условия незабавно да окаже съдействие, ако узнае за бедстващи моряци. Същото е с планинците – оставането без подслон е бедствие и никоя хижа или заслон няма право да остави вратите си заключени пред турист, оказал се (независимо поради каква причина) без подслон за през нощта.
Извършеното в новогодишната нощ на Витоша – освен безобразно и античовешко, не само в контекста на горните норми – е и откровено престъпление съгласно българското наказателно право. Чл. 138 от Наказателния кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“ за злепоставяне – за този, „който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се [по]грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази (...) поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ“. Чл. 139 от НК предвижда наказание „пробация“ до 6 месеца или „глоба“ от 100 до 300 лева за злепоставяне – за този, „който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго“.
Със сигурност никой от празнуващите в туристическия заслон не е бил изложен на каквато и да било опасност от необходимостта в заслона да бъдат допуснати и новодошлите туристи. А тези, които определят себе си като персонал на туристическия заслон, освен че познават (длъжни са да познават) цитираните по-горе норми от ПВРТХ на БТС, така също са натоварени по заеманата от тях длъжност да се погрижат за пристигащите туристи – ако не друго, то поне като ги допуснат до топлото помещение. Това помещение не е частна собственост и не може да се „затваря“ за осъществяването на каквито и да било „частни“ празненства. Но дори и да можеше, подобно деяние отново ще изпълни субективните и обективните признаци на престъплението „Злепоставяне“ – ако с това се поставя в опасност животът и здравето на другиго. А както казахме, планината е сурова и е способна да отнеме живота на всекиго твърде лесно, за да си позволяваме (за да имаме право да си позволяваме) подобен егоцентризъм.
Надяваме се настоящата статия и многобройните други публикации в медиите да представляват достатъчен законен повод за Прокуратурата по см. на чл. 208, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс – за привличане на виновните за цитираното злепоставяне лица към следващата се наказателна отговорност. В тази връзка посочваме обстоятелството, че съгласно част от цитираните публикации журналистът Димитър Кенаров (който е бил в компанията на злепоставения Кирил Радев) е документирал подробно поведението на лицата, стопанисващи заслона в процесната нощ и „празнували в тесен семеен кръг“. Неговата подробна публикация по случая „Нова година на Черни връх“ от 02.01.2019 г. е достъпна на този адрес:
http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3503-nova-godina-na-cherni-vrah

нови архивиактуални позиции


Архивни позиции:

§ Архивни позиции (2019)

§ Архивни позиции (2018)

§ Архивни позиции (2017)

§ Архивни позиции (2016)

§ Архивни позиции (2015)

§ Архивни позиции (2014)

§ Архивни позиции (2013)

§ Архивни позиции (2012)

§ Архивни позиции (2011)

§ Архивни позиции (2010)