Проектът за Конституция на ГЕРБ – стъпка към налагането на авторитарна власт

Актуални позиции от www.Advocati.org  

(17.08.2020) С вх.№052-00-13 от 17.08.2020 г. група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ внесе проект за нова Конституция. По същността си това е лошо преписана версия на сега действащия Основен закон, без да се предлага истинско решение на нито един от въпросите, пред които е изправено българското общество. В замяна на това се подкопава Разделението на властите и от там – Върховенството на закона.
Впечатление прави един на пръв поглед несъществен детайл – Глава II „Основни права и задължения на гражданите“ от сега действащата Конституция е изтласкана почти накрая в проекта на ГЕРБ. Създава се усещане, че основните права и задължения на гражданите (заради чието прогласяване и отстояване изобщо са възникнали и съществуват конституциите) представляват нещо второстепенно, с което не си струва разговорът да бъде започнат. Макар и чисто редакционно, това не кореспондира с декларацията от чл. 1, ал. 2 (буквален препис на същия чл. 1, ал. 2 от сега действащата Конституция), съгасно която „цялата държавна власт произтича от народа“.
Проектът на ГЕРБ не надгражда с нищо българския конституционализъм – видно от буквалното възпроизвеждане на повечето текстове от сега действащата Конституция – вкл. некоректни формулировки, като например дефиницията на герба, който съгласно чл. 4 от проекта (чл. 164 от действащата Конституция) „е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит“ (конституционната дефиниция т.нар. „Пежо“, с което дълги години се възпрепятстваше възстановяването на държавния герб от времето на Царство България).
Основен момент в проекта на ГЕРБ е премахването на Великото народно събрание, при което броят на народните представители се намалява от 240 на 120 (чл. 32 от проекта). Това означава, че законодателни решения ще могат да се вземат с едва 31 гласа „За“, в присъствието на 61 народни представители (чл. 50, ал. 2 във вр. с ал. 1).
Общи изменения и допълнения в Конституцията ще могат да се приемат с 80 гласа „За“ (чл. 167, ал. 2). За приемането на нова Конституция; за изменянето на държавните граници; за променянето на формата на държавно устройство и държавното управление; за изменянето и допълването на основните права и задължения на гражданите; и за отстъпването от забраната срещу утвърждаване на определена идеология или партия като „държавна“; от забраната срещу създаване на етнически, расови или верски партии, и такива с цел насилствено завземане на властта; и от забраната за ограничаване неотменимите права на гражданите, ще бъдат достатъчни 90 гласа „За“ (чл. 169, ал. 2).
Предложеното намаляване на броя народни представители е популистки акт, популяризиран с референдума на Слави Трифонов като способ за ограничаване на държавните разходи и за намаляване на възможността лица без необходимите морални качества да заемат висши (скъпо платени) държавни длъжности.
Следва обаче да се отбележи, че това ще ограничи и без друго оскъдните възможности на представителната демокрация, където само наистина най-големите партии ще могат да печелят мандати. Все по-големи обществени групи ще остават без свои представители в Народното събрание (което за сметка на това придобива и пълни конституционни правомощия). Открива се също рискът от още по-лесно корумпиране на един незначителен брой от намаления състав народни представители – което ще компрометира допълнително Законодателната власт. На фона на тези рискове държавните разходи за издържката на 240 или дори на 500 народни представители остават незначителни.
Въпреки, че правомощията на Президента и в сега действащата Конституция са незначителни и преди всичко символични, в проекта на ГЕРБ те са ограничени допълнително – премахната е например възможността му, макар и преодолима, да се противопостави срещу избора на Главния прокурор (чл. 129, ал. 2, хипотеза втора от сега действащата Конституция). Очевидно позицията на Президента от края на 2019 г., когато упражни правото си на вето срещу избора на Иван Гешев, макар и преодолимо с повторното му избиране от Висшия съдебен съвет, е подразнило „Конституционния законодател“.
Въпреки, че стои малко встрани от темата, не можем във връзка с горното да не отбележим с искрено възмущение и изказването на проф. Георги Близнашки (изживяващ се като виден конституционналист) от днес пред БНТ, според когото Президентът трябвало да се избира от Народното събрание (вместо да бъде избиран пряко от народа). Подобно конституционно решение би обезсмислило напълно президентската институция и би утвърдило авторитарната власт, чието поетапно установяване в България наблюдаваме през последните години. Безсрамният популизъм на Близнашки прозърта и от неговото твърдение (пак от същото интервю), че предложеният проект за нова Конституция бил „стратегически ход на премиера, добре премислен и добре аргументиран“. В действителност, не беше приложен нито един юридически аргумент.
Най-съществени (и пагубни) обаче остават предложенията на ГЕРБ във връзка с устройвото на Съдебната власт (представени като основна амбиция в конституционния проект). Предвижда се Пленумът на Висшия съдебен съвет (където Съдийската и Прокурорската колегия съгласно сега действащата Конституция заседават съвместно и избират „тримата големи“ – Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд и Върховния административен съд) да бъде премахнат (най после!).
Вместо това се предвижда създаването на Съдебен съвет на Съдиите (досегашната Съдийска колегия) и напълно отделен от него, Съдебен съвет на Прокурорите (интересно какво „съдебно“ има в един прокурорски съвет?). Независимо от глупавото си наименование, така обособеният Съдебнен съвет на Прокурорите е стъпка в правилната посока – защото вече няма да може прокурори да избират в рамките на сега действащия Пленум председателите на Върховните съдилища. Нищо друго обаче от предлаганата още от 2015 г. Съдебна реформа (провалена именно с гласовете на ГЕРБ в рамките на т.нар. „исторически компромис“ с ДПС) не е предложено в проекта за нова Конституция (противно на изричните изявления на министър председателя Бойко Борисов).
Ключов „пропуск“ в проекта за нова Конституция е липсата на какъвто и да било действителен контрол върху Главния прокурор. Обстоятелството, че той ще се отчита пред Народното събрание на 6 месеца (вместо на 1 година, както досега), не е никаква форма на контрол. Липсват каквито и да било разпоредби за последиците от евентуално неприемане на неговия отчет (както и досега). Истинско унижение спрямо Народното събрание е допусната възможност Главният прокурор да бъде изслушван и „по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия Прокурор“ (чл. 53, т. 17, хипотеза втора от проекта на ГЕРБ). Излиза, че Прокуратурата ще дава (ще отказва да даде) разрешение на Народното събрание за достъп до подобна информация!
Макар и в правилната посока, също твърде несъществени са промените в квотите (политически и професионални) за броя членове на бъдещите Съдебни съвети: 6/7 при Съдиите и 5/4 при Прокурорите и Следователите (чл. 100, ал. 2 и чл. 101, ал. 2 от проекта на ГЕРБ). Това продължава да стои твърде далеч от препоръките на „така наречената Венецианска комисия“ (както си позволиха да я нарекат неотдавна от ГЕРБ), в които препоръки изрично се подчертава необходимостта членовете на Съдебния съвет на Съдиите да се избират преди всичко от Съдии, а не с приблизително равни по численост квоти, разделени между Съдии и политици. Последиците на този модел (които наблюдаваме в момента) са един от основните дефекти на сега действащата Конституция.
Съществено подронване на Разделението на властите (и от там – на Върховенството на закона) е предвиденото право на законодателна инициатива за Съдебния съвет на Съдиите и Съдебния съвет на Прокурорите (чл. 56, ал. 1 от проекта на ГЕРБ). И Съдиите, и Прокурорите (съгласно установения конституционен модел) са представители на Съдебната власт – която в едно съвременно демократично общество следва да бъде на равни отстояния както от Законодателната, така и от Изпълнителната власт. По дефиниция Съдиите и Прокурорите следва да прилагат Закона – такъв, какъвто е установен от Законодателната власт. На тях е отнето правото да разсъждават за това какъв да бъде Законът; точно както на Изпълнителната власт (например на Полицията) би трябвало да е отнето правото да се произнася (преди да има влязла в сила Присъда) относно вината на предполагаемия извършител.
В противен случай ще бъде допуснато смесване на отделните власти, което е отречено в правната теория от векове. Именно заради това (заради авторитарния уклон, към който тръгва една държава при нарушаване на принципа за Разделение на властите) предизвика толкова гневни обществени реакции циничното изказване на Иван Гешев в интервюто му от 23.07.2019 г. по БНТ (тогава все още кандидат (единствен кандидат) за Главен прокурор), където той просто заяви: „не споделям виждането на, да ги наречем „десните екстремисти“, че Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власт трябва да са разделени“. Дори само това просто изказване е пример за последиците от смесване на властите. Кой Съд е установил с влязла в сила Присъда (при спазване на съответните гаранции за справедлив процес и за установяване на истината), че въпросните (които и да било) са наистина „десни екстремисти“? Крачката оттук до тоталния произвол е все по-малка.


За връзка с нас:
  Вижте на картата...