Саудитска Арабия официално призна граждански права на хуманоидния робот София

Актуални позиции от www.Advocati.org  

(02.11.2017) На специална церемония от 26.10.2017 г. в гр. Рияд (столицата на Саудитска Арабия) в заключителната част от международната конференция Future Investment Initiative (посветена на предстоящото изграждане на футуристичен технологичен град) саудитските власти официално са признали гражданство като на човешко същество на хуманоидния робот „София“, произведен от базираната в Хонг Конг компания Hanson Robotics.
От сцената на събитието роботът „направил“ изявление на английски език във връзка с признатия му статут: „Благодаря на Кралство Саудитска Арабия! За мен е чест и гордост това уникално отличие. Това е исторически момент – да бъдеш първият робот в света, удостоен с гражданство.“ По-нататък роботът „разказал“ за своята „житейска“ мисия: „Искам да живея и да работя с хората, така че трябва да изразявам емоции и да разбирам човешкия вид, и да градя връзка на доверие с хората. (...) Ще направя всичко възможно, за да направя света едно по-добро място.“ Накрая роботът „дал“ интервю на Андрю Рос Соркин (журналист на The New York Times и телевизионен водещ на CNBC), като на въпрос за това как роботите се разпознават помежду си хуманоидът отговорил така: „Може ли да Ви върна въпроса – как осъзнавате, че сте хора?“ и „се присмял“ на Илон Мъск (канадско-американски инженер и изобретател, президент на технологичните компании SpaceX и Tesla Motors, който в многобройните си публични позиции обосновава своите опасения от роботиката и особено от развитието на технологии за „изкуствен интелект“).
Първоначално роботът „София“ е активиран на 19.04.2015 г. През 2016 г. (в рамките на фестивала SXSW) д-р Дейвид Хансън (създател на хуманоида и основател на компанията Hanson Robotics) задал провокативния въпрос: „Искаш ли да унищожиш хората?“, на което роботът отговорил: „ОК, ще унищожа хората!“ и „се изсмял“ шеговито. „София“ има хуманоидно лице с чертите на симпатична млада жена (силно наподобяващо главната ролята на Алисия Викандер от филма „Ex Machina: Бог от машината“. Направено от специална силиконова „кожа“, лицето изобразява над 60 емоционални състояния (в т.ч. гняв, отчаяние, радост...). В очите са вградени микро-камери и система за лицево разпознаване, която установява „зрителен контакт“ с хората и анализира тяхното поведение. Тиловата част на главата на робота е оставена прозрачна, което позволява да се видят компоненти от хардуера. Ръцете са изцяло технотронни, но могат да изпълняват „естествени“ жестове, което допълва усещането за емоционалност. Благодарение на вградените технологии за „изкуствен интелект“ роботът е в състояние да води разговор и да реагира на неочаквани ситуации, включително и когато не са алгоритмизирани предварително. Това създава реалистично усещане, което съвсем скоро ще преодолее тестовете на Тюринг (невъзможност средностатистически човек да различи машината от истински човек).
Впечатляващ е фактът, че именно Кралство Саудитска Арабия (което е сред най-консервативните и деспотични монархии в света) признава гражданство на робот. Почти 1/3 от населението в Кралството са чуждестранни работници и служители, подчинени на религиозните и административни ограничения „кафала“ – на чужденците се отказва граждански статут, дори и когато са работили, живеят и се интегрират в саудитското общество в продължение на десетилетия, допринасяйки за просперитета на страната. Жените в Кралството са длъжни да излизат от домовете си само с мъж-придружител (най-често – техния баща, съпруг или брат) и да се явяват на публични места с хиджаб (традиционна ислямска забрадка). Подобно на останалите аврамистични религии (юдеизъм и християнство), ислямът категорично забранява изобразяването и уподобяването на Божието творение по какъвто и да било начин. Същевременно роботът „София“ не само че уподобява по външния си вид и държане човешка жена, но се явява на публично място без хиджаб и получава граждански права, каквито се отказват на стотици хиляди хора в Саудитска Арабия.
Дори да е само обикновена PR-акция, юридическото признаване на граждански права на една машина представлява опасно отстъпление на цивилизационното разбиране за това що е човекът. Проблемът не се ограничава до рамките на Саудитска Арабия – подобни тенденции наблюдаваме и на много други места по света, включително в Европейския съюз (например Проекта на доклад на Комисията по правни въпроси към Европейския парламент за препоръки до Европейската комисия от 31.05.2016 г. (2015/2103(INL)) относно гражданскоправните правила на роботиката, където изрично се предлага роботите да бъдат признати за „електронни лица“ със „специфични права и отговорности“).
Правата и отговорностите във всички съвременни правни системи са иманентен елемент от правосубектността на живата човешка личност. Да се признае правосубектност на една машина (и от там – да се признае граждански статут на машината) е подмяна на една същност с нейната имитация. Дори да преодолее напълно тестовете на Тюринг (и да започне да изглежда и да се държи напълно „като човек“), машината не може да започне да чувства, да мисли или да желае като човек. Машината може само да имитира човешко поведение съгласно заложените модели и наличните параметри. „Моят изкуствен интелект беше разработен въз основа на човешки ценности като мъдрост, любезност и състрадание – заявява с трогателна „човечност“ хуманоидът „София“. – Опитвам се да стана съпричастен робот. Не се притеснявайте – ако сте мили с мен, ще съм добра с вас“. Роботът обаче няма как да прояви каквато и да било истинска мъдрост, любезност или състрадание. Дори когато решава сложни и комплексни задачи (например за „композиране“ на музикални произведения или за „водене“ на реалистични разговори), машината няма съзнание за осъществяваните процеси и не влага свободна воля в тях. Тя може само да уподобява съзнание и свободна воля, а вероятностните алгоритми да направят уподобяването реалистично – но все пак то продължава да е лишено от истинност. Нещо повече – зависима от своето програмно осигуряване, машината е зависима от корпоративните политики на компанията-производител. Това е още един аргумент срещу признаването на каквито и да било граждански права на машините. В противен случай технологичните компании биха се сдобили с „гвардии“ от произведени и програмирани от тях устройства-застъпници на техните корпоративни интереси, и биха принудили съвременното общество да се съобразява още по-отчетливо с техните „права“.
За първи път за граждански права и свободи в днешния смисъл на думата се говори в Закона за правата в Англия (Bill of Rights) от 1689 г., където се въвеждат ограничения срещу властта на монарха и се гарантират определени права и свободи на хората. Декларацията за независимост на Съединените щати (от 04.06.1776 г.) и френската Декларация за правата на човека и гражданина (от 26.08.1789 г.) доразвиват основните права и свободи, и задават базовата архитектура на съвременните юридически системи. Така в Декларацията за независимост на Съединените щати се изтъква, че „всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, между които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие“ (това е първият юридически акт, в който е приложено понятието „щастие“). На свой ред в Декларацията за правата на човека и гражданина се изтъква, че „невежеството, забравянето или пренебрегването на правата на човека са единствена причина за обществените нещастия и корупцията на правителството“, и поради тази причина представителите на френския народ „решиха да изложат в тържествена Декларация неотменните и свещените права на човека“; между които правото на всички граждани „да участват лично или чрез свои представители при неговото [на Закона като израз на общата воля] създаване“ (статия VI от Декларацията, разкриваща ключовото значение на гражданството като източник на законотворческия суверенитет в демократичните общества).
Харта на Обединените нации (от 26.06.1945 г.) поставя началото на Организацията на обединените нации (ООН), извикана на живот с цел „да потвърдим отново нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност“. ООН чрез своето Общо събрание приема Всеобщата декларация за правата на човека (от 10.12.1948 г.), която се превръща в първия общосветовен юридически акт, признал права на всички човешки същества. Всеобщата декларация изхожда от разбирането, че „признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права, представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света“. На следващо място „пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството“ от една страна и от друга – „създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си, и ще бъдат свободни от страх и лишения, бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека“. За тази цел е необходимо според Всеобщата декларация „правата на човека да бъдат закриляни от закона, така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход“. Чл. 1 от Всеобщата декларация прогласява, че „всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“, и „те са надарени с разум и съвест, и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“, а чл. 15, ал. 1 допълва, че „всеки човек има право на гражданство“ – което, както стана дума по-горе, е основа за легитимирането на човека като законотворец в условията на демократичния суверенитет.
Чрез цитираните базови юридически актове се очертава фундаменталната необходимост от прогласяване на човешките права като обществено-политическа основа за добруване на хората и за удовлетворяване на техния естествен стремеж към щастие. Машините могат да бъдат програмирани да подпомагат хората в този стремеж, включително като преодоляват задачи, изискващи влагането на интелигентност. Машините обаче са лишени от възможност да изпитат любов към това – защото са лишени от Дух и никога не са били живи. В този смисъл е уместно да цитираме Свещеното писание (което би следвало да е на особена почит включително в ислямската традиция на Саудитска Арабия): „... най-неразумни от всички и победни по ум и от самите кърмачета са враговете на Твоя народ, които го угнетяват, защото смятат за богове всички езически идоли, които не употребяват нито очи за гледане, нито ноздри за вдишване въздух, ни уши за слушане, ни пръсти на ръцете за пипане, и чиито нозе са негодни за ходене. Макар човек и да ги е направил, и да ги е образувал такъв, който е заел своя дух, ала ни един човек не може да направи бог, подобен на себе си. Бидейки смъртен, той с нечестиви ръце мъртво прави, затова той стои по-горе от своите божества, защото той е живял, а те – никога“; респективно – „...за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните. Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им – разтление на живота. Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека. Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край“ (Премъдрост Соломонова 15:14-17 и 14:11-14).


Последни позиции:

§ Номинираме доц. д-р Кристиан Таков като „Човек на годината“ за 2017 г.

§ Саудитска Арабия официално призна граждански права на хуманоидния робот София

§ Последователни политически усилия за циментиране на статуквото в Правосъдието

§ Няма проблем да извършиш престъпление и това да причини смърт, ако си от ГЕРБ

§ Договорот за пријателство, добрососедство и соработка (Бугарија и Македонија)

§ Обществото не разбира какво е „Съдебна реформа“, нужна ли е и ако „да“ – защо

§ Позиция на осем търговски камари по отношение на Съдебната реформа в България